Една страна, която няма легенди, казва поетът, е осъдена да умре. Възможно е. Но един народ, който не би имал митове, би бил вече мъртъв.
Ж.Дюмезил
Заглавието на книгата,,Българска народна митология"е употребено с известна условност. Защото митологията като форма на обществено съзнание и мироглед е присъща на родовото общество, т. е. възниква във време, когато българският народ все още не е създаден като самостоятелна етническа формация. И все пак заглавието е оправдано, защото в доин-дустриалните обществени формации много митични образи и представи, колкото и да са изменени, продължават да бъдат жизнени и устойчиви. Отделни черти, а и цели структури на митологията влизат в системата на средновековния мироглед, макар и да са преосмислени според концепциите на доминиращите в тази епоха различни "световни" религии. А и фолклорът поради своята специфика не само запазва и предава митологични образи, най-често в твърде архаичен вид, но и поддържа тяхната устойчивост в съзнанието и духовния живот на народите. Изследването на българската митология като система от специфични представи и образи е неразделна част от всестранното и задълбочено проучване на българската народна култура, светоглед и психика през хилядолетния им исторически развой. Митологичните образи, съхранени в съзнанието на народа, са резултат от еволюционен развой и трансформация, от наслоения и синтези на митологични явления, характерни за етническите субстратни и суперстратни компоненти, формирали българската народност. Тяхното изследване разкрива не само типологични явления и процеси, общи за много по-широки ареали и даже за цялото човечество. То показва етнически специфичното, създало се и утвърдило се като резултат от конкретните условия, при които възниква и се развива българският народ. Митологичната система е била винаги богата съкровищница на образи и идеи за народното и професионално художественото творчество. Интересът към народната митология особено през последните години показва, че нашият съвременник все по-силно чувствува потребността да общува с поетичния свят от миналото на своя народ, да се докосва до душевността и светоусещането на своите предци, до техните въжделения и мечти независимо от своеобразните фор-
5 ми и начини, в които те са били излети. Всичко това е неразделно от културата на българската нация в нашата съвременност. Духовният живот на съвременния българин, неговото съпричастие към естетическите ценности, с които народът е живял и с които е обогатявал и оплодотворявал човешката култура, предполага редом с всичко друго и запознаването му с поетичността и вълшебството на българската народна митология.
*** Научният интерес към българските митологични вярвания се поражда почти едновременно с възникването и на българската етнография като самостоятелна наука. В годините на Възраждането публикуването на народните вярвания е част от общия интерес към бита, душевността и миналото на българския народ. Те се разглеждат като белег на неговата самобитност, макар понякога към тях да се отправят критики, тъй като са схващани и като израз на невежество и предразсъдъци. Но това не пречи митичните разкази и легенди да се събират и да се изучават особено активно още през този период, и то от личности като Захари Княжевски, Петко Р. Славейков, Любен Кар,:велов и братя Миладинови, а в духа па възрожденския романтизъм Георги С. Раковски търси в митологичните представи отглас и от старобългарската древност. Целенасоченото събиране на етнографски материали за народните митологични представи и вярвания, започнало след Освобождението, се свързва с името и делото на Иван Д. Шишманов. В Сборника за народни умотворения и на страниците на други периодични издания намират място неизброими публикации из областта на народната митология. Особена заслуга в събирането на народни вярвания за свръхестествени същества, на народните знания и представи за природни явления имат и десетки народоведи, като Йордан Ковачев, Кузман Шапкарев, Марко Цепен кое, Петър Любенов, Стою Шишков, Цани Гинчев. Извънредно голям е приносът на Димитър Маринов, чийто труд "Народна вяра и религиозни народни обичаи", публикуван през 1914 г., е истинска енциклопедия на народните вярвания. Народната демонология намира място и в почти всички поселищни изследвания, започнали от началото на нашия век, и особено в трудовете на изследователи като Йордан Захариев, Иван Кепов, Христо Вакарел-ски и др. Първите научноизследователски приноси в проучването на народните вярвания и легенди, много от които и днес са запазили своята ценност и значимост, се появяват след Освобождението с трудовете на Марин Дринов, Иван Шишманов, Йордан Иванов, Димитър Матов, Антон Стоилов, Атанас Илиев и др. Характерен за тях е стремежът да разглеждат явленията на широка сравнителна основа, за да 6 разкрият общите елементи, характерни и за други балкански и славянски народи. На основата па богат съпоставителен материал, като прилага сравнителния метод, по-късно Михаил Арнаудов написва своите изследвания върху българските обреди и легенди. Някои въпроси за приемствеността между антични и български религиозни вярвания са разгледани от Гаврил Кацаров и Перикли Чилев, а Веселин Бешевлиев прави първите по-цялостни изследвания по въпросите на прабългарската религия. Особен интерес събу леда народният дуалистичен светоглед и по-специално влиянието на богомилството върху народното мислене, мястото на апокрифната литература за формирането на народното съзнание през средновековието. Те са проучени от Михаил Драгоманов, Йордан Иванов, Цветана Романска. На тях посветиха ценни изследвания Димитър Ангелов, Христо Гандев, Донка Петканова, Иван Дуйчев. Много от въпросите на българското обществено съзнание бяха разработени и от съвременни изследователи — историци, литературоведи, философи, фолклористи. Археологическите открития поставиха отново и в светлината на нови данни много въпроси от религиозните вярвания през ранното средновековие. През последните години етнографи, фолклористи, изкуствоведи, езиковеди насочиха своето внимание върху проучването на някои явления от народната митология и разкриването на мирогледната основа на обичайно-празнична-та система. Направеният бегъл преглед, далеч от възможността да посочи приноса на всички изследвания, показва, че проблемът за митологичните представи и вярвания у българите не е бил чужд на българската наука както в миналото, така и днес. Но въпреки цялото богатство от изследвания все още проучванията са посветени на отделни аспекти или въпроси, а не па проблема като цялост, в неговата многостранност, взаимозависимост, системност и в хронолого-стадиален развой. Все още липсва цялостно и обобщено научно изследване па българската народна митология. Настоящият труд е опит да бъде запълнена тази празнота. Неговата цел е да проучи митологичните образи и представи като цялостна и динамична система, която образува митологичния тласт в българския Народен светоглед. Върху тази обща основа трудът има стремежа и да прос. iedu генезиса на разглежданите явления, да очертае тяхната етническа специфика. Изследването е изградено върху основата па досегашните проучва)чия и събраните материали, част от които са публикувани, а други все още се съхраняват в архивни и културни институти. В работата по подготовката на труда авторът извърши много теренни наблюдения и проучвания, особено в райони, от които по една или друга причина наличните материали бяха оскъдни или недостатъчни. Това позволи да бъдат отново проверени редица информации и изво- Ой. Изследването е осъществено в рамките на историческите етнически граници на българския народ, а изворовият материал в основната си част е от средата на XIX в. до нашата съвременност, като при всяка възможност са привличани и сведения от по-ранни епохи. Етимологията на думата "мит" (от гр. mythos — слово, разказ, предание) не разкрива същността на явлението. По въпроса за произхода и същността на митологията съществува и огромна литература, която отразява интересите на много учени от миналия и нашия век (Братя Грим, А. А. По-тебня, В. Вуид, В. Манхард, А. Ланг, Е. Тайлър, A. etui Женен, Дж. Фрейзър, М. Мое, Л. Леви-Брюл, К. Юнг, Фр. -Баос, М. Нилсон, Бр. Малиновски, Л. Нидерле, В. Я. Проп, Ж. Дюмезил, А. М. Золоторьов и десетки други). Интересът към митологията на различни народи, без да е отслабвал, през последните десетилетия забележимо нарасна. Разглеждането на отделните теории за мита излиза от рамките и целите на настоящия труд '. Но трябва да се отбележи, че редица учени от последните две-три десетилетия внесоха много нови идеи в разкриване същността на митологията преди всичко като универсална концепция за света и мирогледа на първобитния човек (К. Леви-Строс, Е. Станер, Г. Франкфорт, А. Ж. Греймас, Е. Лийч, С. А. -Токарев, Е. М. Мелепшнски, М. Елиаде, А. Ф. Досев, А. Льороа-Гураи, В. В. Иванов, В. Н. Топоров, Дж. Кемпел, И. Фрай, Р. Бинт, Р Т"> -ицки и др.). Съвременните изсвледвания дават основание митът да бъде определен като фантастично, неосъзнато художествено повествование, създадено от въображението на хората, в чиято истинност те вярват и което обяснява по своеобразен начин реални явления и процеси в природата и обществото. Митологията като форма на обществено съзнание на родовото общество съдържа и свои особености. Особено характерно е, че тя съединява все още слабо диференцираното синкретично единство между неосъзнатото поетично творчество, примитивната религия и зачатъчните форми на донаучии представи -. Митът като феномен на светоусещането и световъзприемането намира израз в различни форми — песен, показ, действие, разказ, обред и т. н. Но при всички тези случаи той има текстов израз в смисъла за семио-тичното понятие на текст. Митологията не е тъждествена на религията. Тя има други корени на зараждане, макар и по-късно да се свързва с религията, та и да се използува като идейно обосноваване на религиозно-магически обреди. Митологията отразява стремежа на човека да обясни и подчини света, макар и съобразно своите ограничени възможности. Затова и стихията на 1 По-обстоен преглед на различните теории за мита е направен в обобщавания труд на Е. М. Me.ic-пшнекий. Позтика мифа. М.. 1976. : Ггссв, Е. А. Зстетика фольклора. Л.,' 1967, с. 118; Токарев. С. А. Что такое мифология. — Вопросм истории религии и атеизма. Т. 10. 1962. Levy-Strauss. CI, La pensee sauvage. Paris, 1962; Levy-Strauss, CI,. Anthropologie structurale deux. P.. 1973, 139—318. K. Леви-Строс дели митологията на експлицитна (митологично повествование) и имплицитна (митологични образи и представи, които могат да се извлекат от анализа на обреда). Malinowski, B. Myth in Primitive Psychology. London, 1926; В. Malinowski. Zkice z teorii Kultury. Warszawa. 1958. s. 458 и сл. 8 митотворческия процес е пропита с увереност и оптимизъм, с жизненост и целеустременост. Специфична функция на мита е моделирането. Примитивният човек моделира света с помощта на въображението, с което запълвал празнотите в човешкото познание и това противоречие, което възниква от неразвитата степен на познанието и ограничената обществена практика. Митологичните представи и образи не съществуват изолирани и разхвърляно. Същността на осмислянето и моделирането на света — една от функциите на митологията като мироглед, е организирането на елементите на Космоса и обществото в система. Митът е и дълбоко социален, защото той изпълнява важна роля в хармонизирането на отношенията между индивид и общество, между социалната група и природната среда. Той обяснява и санкционира съществуващия космически и социален ред в това разбиране, което е свойствено за дадена историко-стадиална култура. При това митът обяснява реда по начин, който цели не неговото разрушаване, а поддържането и утвърждаването му. Във времето когато митологията е мироглед, нейните фантастични по същината си образи не се схващат като фантастични. За създателите и носителите на мита, за живеещите в него и в неговия свят тези образи са реални. За осъзната фантастичност в мита може да се говори едва когато митът е изживян в съзнанието, макар и фолклорът да използува целия запас от наследени митични образи. Вярата в достоверността на информацията, която се съдържа в мита, е важен структуроопределящ признак на неговата същност като явление. Истинската митология е основана, а е и невъзможна без безпрекословната вяра в нейните образи. Вярата в истинността определя и жизнеността, и функционалността на мита. Отпадне ли тя, той вече престава да съществува като такъв и може да се приема като символизъм, метафоризъм и т. н., придобива преносен смисъл, става алегория. Съвременното значение на думата "мит" често отразява именно този момент, когато вярата в истинността на мита е преодоляна, а той се възприема като нереалност, фантазия и противопоставяне на действителността (в антитезата мит — реалност). Като важна структуроопределяща черта на мита трябва да бъде посочен и неговият етиологизъм, неговата обяснителна функция, чрез което той отговаря на определена историко-стадиална степен на потребността за познание и обяснение на света и социалната среда. Митът безспорно е първият израз в съзнашето на човека на причинната връзка между явленията. Той съдържа първия, макар и наивен опит да бъде обяснена, опозната, но и овладяна действителността. Затова много изследователи го определят като примитивна "наука", първобитна натурфилософия, която задово-
9 лява каузалната потребност на човека. Митотворческият процес е тясно свързан с някои особености на примитивното мислене, а сред тях преди всичко с конкретно образния начин на мислене (без символи, знаци), със силно влияние на емоционалната сфера. Неразрив-ността на архаичното съзнание определя и друга главна особеност на мита — съвпадението между смисъла и значението на явленията и процесите. Това, което се изобразява в мита, реалност, а не символ, знак или значение, то "е", а не "значи". Митът е такава конструкция, в която идейната образност на действителността е продиктувана от самата действителност. В мита за разлика от други семантични категории е налице субстанциално (буквално) тъждество между образа на вещите и самите вещи, а не отражение на вещите в техните образи. Митът хронологически се прикрепя към идеалното доистори-ческо, към първоначалното време, макар хронологията да е илюзорна, защото той осмисля такива явления, чието действие протича и сега или резултатът от които има значение за настоящето и бъдещето. Митът винаги е свързан с минали събития, но те се извършват в определено време, образуват постоянна структура, която е едновременна за минало, настояще и бъдеще. От съвременна гледна точка митологичното мислене е парадоксално, но не и "примитивно", тъй като успешно се справя със сломени класификатор ски задачи. То притежава гъвкавост, която го прави способно за анализ и класификация, да решава логически задачи, макар и по околен път. То оперира с бинарни опозиции и разрешава контрастите и конфликтите (в случая илюзорността е без значение) чрез медиация, чрез намиране на митологични посредници (или медиатори). Развитието на човешкото общество изменя и митологичното съзнание в посока на формиране на религиозно съзнание, както и други форми на обществено съзнание (философия, морал, изкуство) и жанровете на народното художествено творчество. Митът все повече изгубва неразчлене-ното в родовото общество единство между субективно и обективно. Митичният образ става символичен заместител и представител на определени социални и природни обекти, т. е. фантастичните същества стават не само реално съществуващи за хората, но и символи за определени стихии и социални явления. Когато митологията (като сложно идеологическо образувание от слети познавателни, религиозни и художествени елементи) престава да бъде цялостна мирогледна система, посочените елементи засилват своето значение и прерастват в обособени и задълбочаващи различието си системи — изкуство, религия и др. Това обаче не означава, че митологията изчезва напълно. Своето безсмъртие митичните герои получават тогава, когато престават да бъдат обект 10 на преклонение. Те се превръщат в художествени образи, които продължават да живеят в света на изкуството — независимо дали е създадено анонимно или от професионални творци. Запазването и подхранването на митовете е процес, който не изчезва напълно и в по-късните общества, независимо че при тях no-висши религиозни системи използуват често образи от предшествуващи митологични системи. Но това е процес, който е породен от други условия и има други подбуди, поради което не бива да се отъждествява със сти-хийно-неосъзнатото митотворчество. Елементи от този процес се запазват и в ежедневието на човека от съвременното общество, когато на равнището на всекидневното съзнание съществуват условия, подхранващи този процес, още повече, че невинаги се мисли само с логически категории и обобщения, а често и емоционалната сфера е твърде силна. Така митологичните образи и представи, породени в примитивното общество, имат място и в мирогледа на доин-дустриалното общество. Зависимостта от природата и нейните непознати и неовладени стихии са обективна предпоставка, за да битува едно наивно и примитивно светоусещане, да бъде подхранвана вярата в митични същества и сили. В посочените обществени формации връзката на митичните представи с религията става по-тясна и взаимнообусловена, а актуалните митични образи са част от религиозната система с определена мирогледна функция. Някои от тях влизат и в официалното християнство, като най-често биват вплетени в култа на християнските светци, а с други църквата се примирява и, безсилна да ги изкорени, ги преосмисля в християнски дух, т.е. "християнизира". Митовете на различни народи независимо от специфичните им елементи или обагреност показват поразително сходство. То се дължи на еднаквите средства, чрез които се подхожда към познанието на света, и па еднаквостта па най-важните явления, които изискват осмисляне ". Но независимо че се срещат типологични образи и представи, присъщи на много народи, все пак те притежават и известно етническо своеобразие. Всяка митология отразява конкретната природна среда, социално устройство и историческа съдба на народа — условия, поради които египетската митология "не е могла да бъде почва или материнско лоно за гръцкото изкуство". *** Българската народна митология е част от традиционния мироглед, разглеждан като система от най-общи възгледи на българския народ от доиндустриалното общество за природата, обществото и за самия човек. Както бе посочено, употребата на съчетанието "българска народна митология" е твърде условно — касае се не за митология като форма на 11 обществено съзнание, а за онази система от митологични представи и образи, която се влива в духовната култура и светоглед на българите и запазва своята жизненост докъм края на XIX в., а на някои места и до началото, та дори и до средата на нашия век. Много от явленията и процесите на българската митология биха останали непонятни, ако се разглеждат откъснато от формирането на българския мироглед през средновековието. Върху последния особено силно влияние има християнското учение и църква, обосноваващи божествения принцип в създаването, управлението и съществуването на света и обществото. Но както показват редица изследвания, той изпитва силно влияние и на различните ереси, отразени и в апокрифите, и съчиненията е еретическо съдържание, които имат своето място в духовния живот и интереси на средновековния човек. Възникнали върху основата на древни митологични легенди, старохристиянски предания, източни дуалистични вярвания и изпитали силното влияние на народните представи, апокрифите съдействуват за формирането на специфични светогледни идеи и убеждения. Несъмнено влияние върху формирането на мирогледа оказва античната философска традиция, възприета с посредничеството на Византия. Чрез съчиненията на античните мислители българското общество влиза в контакт е редица естественонаучни рационални знания за Космоса. Макар и пречупена през християнския светоглед, тази древност съдействува за разпространение на възгледи, противоречащи на официалната християнска догматика, и поддържа елементите на една езическа мисловност. Ортодоксалната църковна институция, която през IX—X в. има борчески характер против езичеството за утвърждаване на новата християнска религия, е принудена да проявява търпимост към народното мислене, да се приспособява към духовния свят на народните слоеве. Затова на първо време тя води борба срещу външните прояви на езическия култ за налагане на християнската обредност, докато езическите вярвания твърде често остават незасегнати. В научната литература, посветена на социалните движения през средновековието, задълбочено и многоаспект-но е развита тезата, че народната съпротива в идеологически аспект винаги приема формата на ерес, на отклонения от господствуващата форма на религиозни възгледи и мироглед. Богомилството, което в това отношение е друга линия в развитието на средновековния светоглед, е несравнимо по-близо до народното съзнание. То не отрича религията, но се проти-вопостовя на господствуващия средновековен мироглед. В процеса на изграждането на българската народностна култура участвуват със своите културни и светогледни системи славяни, прабългари и късноантичио население. Техните езически традиции и наследство независимо от 12 борбата, водена срещу тях от християнската религия и църква, не само участвуват в етногенетичния процес, но и запазват в една или друга степен своята жизненост. Те са благоприятна почва за подхранване на антицърковни настроения. Продължават да се извършват езически обреди и да се почитат природни явления независимо от тежките наказания, които в тези случаи се предвиждат. Вярата в наличието на добри и зли същества съдействува за подкопаване на християнския монотеизъм и укрепване дуалистичния светоглед. В резултат на тези процеси се достига до своеобразен етио-ку.ипуpen феномен — синхронно съществуване за продължителен исторически период на християнство и езичество, означаван в литературата с термина "битово християнство" или "християнизиран паганизъм". Езическите представи се вплитат в християнския модел на народната култура. Българинът се чувствува християнин и християнското му съзнание определя неговото поведение, морал и ценностна система. Османското нашествие внася съществени изменения в социалната функция на българската църковна институция, която загубила функцията на крепител и опора на феодалната държава, става най-обхватната социална организация. Това я прави фактор и изразител на етническото и социалното разграничение между българи и поробители. През този период сякаш езическите представи стават по-оживени, а църковната институция изоставя борбата срещу тях, тъй като главната и задача е "спасението на душата" от вярата на поробителя. Тя изпълнява ролята на етнически стабилизатор. Християнската принадлежност на българите става еднозначна на етническа принадлежност. Църквата поддържа будно народностното съзнание и съдействува за запазването на българските традиции и исторически спомен. Създава се близост между църква и народ, което наред с богослужението на разбираем език, демократизира църковната институция. Една от чертите на този демократизъм е търпимостта към битовото християнство, с което се обяснява запазването на митичните представи. В тази сложна историческа ситуация църквата придава по-голямо значение на християнския морал и поведение, отколкото на теологичните концепции. Само по този начин бихме могли да обясним силното християнско съзнание при слабо християнско познание. Затова и през следващите векове паганизмът си остава дълбоко присъщ на българската религиозност. Борбата против суеверията, подета едва през Възраждането, не е толкова за укрепване християнската догматика, колкото за да бъде надделяло едно или друго суеверие, влизащо в разрез със съвременния живот и тенденции. Започва процес на постепенно отпадане на езическите представи от мирогледа на възрожденското общество, което търси нови знания. Процесът на изживяването на митологичните представи се поражда през Възраждането — епоха на преход от общество с религиозно-митологични форми на масово съз- 13
напие към общество, изграждано върху примата на рационалното и автономно съждение, преодоляващо господството на религиозната идеология и схоластичните форми на мислене. Този процес засяга преди всичко градските слоеве и населението от райони с по-интензивно икономическо и културно развитие. Но отделни частични представи продължиха и в по-пасивно състояние, да битуват до средата на XX в., особено тези които са закрепени в обредната практика11. Традиционният мироглед е изграден върху основата и функционира в условията на затвореността и изолираност-та, характерни за феодалното общество. След Освобождението традиционната мирогледна система започва да се разрушава като несъвместима с новата социалпо-икономическа и културна структура. Този процес обаче не протича равномерно както по отношение на самата система, така и по отношение на териториалния и обхват. Най-бързо отпадат представите, свързани с космогонията и произхода на човека. Сравнително по-бавно мирогледната система се изменя в районите, по-слабо засегнати от социално-икономичсскитс преобразования, а сферата на социалната й обхватност се ограничава все повече до селото. Тенденция на значителни промени в мирогледа на селското население се забелязва още през Възраждането и особено след Освобождението. Този процес се активизира между двете световни войни под влияние на проникващата светска култура, просвета, естественонаучни знания. През последните десетилетия митологичните вярвания и представи, пречупени през призмата на прагматичното мислене, в голяма степен са редуцирани, запазвайки се в съзнанието на по-възрастното поколение. Те се превръщат в етнокултурно наследство, което се претворява в изкуството и живее със своята поетика и вълшебство. Процесът на създаване на определени митични образи и представи не изчезва напълно и днес, но протича в по-различни форми и закономерности и се обуславя от други фактори. Критичните ситуации в екосистемата, социума, космоса пораждат условия за митологизирането на някои явления.
