Отношенията между българи и руси през ранните векове на миналото не са изяснени добре. Нашите връзки със славянските племена датират още от Античността. След покръстването на русите от България идват книги и свещеници, които организират прочутото днес руско православие. Българо-руските отношения се развиват с нова сила в благоприятен за България аспект, когато на власт идва цар Иван Асен, за когото има много данни в руските хроники.
Българо-руските отношения добиват актуалност след падането на България под османско владичество, когато отново книги и свещеници заминават за Русия, за да организират на свобода руската църква. През турското робство се чака помощ от Русия като православна страна за освобождението на България, което проличава в плановете на търновските въстания.
Руско-турските войни от времето на императрица Екатерина, не водят до Освобождението, макар да са считани за война на кръста срещу полумесец. През османското владичество много българи установяват активни отношения с Русия, откъдето носят главно християнски книги и връщат обратно забравената идея за славянска съпричастност на българския народ. В плановете на Русия от времето на цар Иван Грозни през ХVІ век, българите не влизат като сериозен обект. Те стават интересни за Русия едва след като се отделят от Вселенската патриаршия, и то за да не се загуби православието на Балканите.
Новото, което Русия внася в България чрез своите възпитаници през ХIХ век, е идеята за революция и социални правдини. Така идеята за революция в България става зависима от руската интерпретация на френската социологическа мисъл през ХІХ век и фактически предлага нова цивилизационна идея на българите - наместо християнство, славянство и църква, те да застанат под знамето на науката, модернизма и държавата в духа на хегелианското разбиране за държавност.
След Априлското въстание от 1876 година Русия има претекст за обявяване на освободителна война, която отново преминава под знака на войната на кръста срещу полумесеца. Следва победа над турска войска, чиято национална доктрина и до ден днешен е да не отстъпва нищо без борба и след подписването на Санстефанския мирен договор България е отделена от Османската империя, под чиято автократична власт е живяла 500 години.
След Освобождението настъпва обтягане на българо-руските отношения поради две причини. Първата е национализмът на българските революционери, а втората е лошото руско управление и неподготвеността на руския дипломатически корпус, който подценява културния и духовния потенциал на българския народ.
През Първата световна война от началото на ХХ век за защитата на националния идеал, българските войски воюват срещу руските в Добруджа.
След Октомврийската революция в Русия думата "руско" се приравнява на "комунистическо" и така клеймото "русофил" в България става пречка за успех в живота и дори се намесва в личните отношения между хората. Тогава се изсипват купища текстове и публични речи против Русия, като нейният път е считан за опасен за България.
Следва Втората световна война от средата на ХХ век и ние не изпращаме войски на Източния фронт, макар да сме съюзници на Германия. В крайната фаза на войната участваме под съветско командване в определени малки и несъществени за изхода на войната операции. След края на войната в България настъпва съветската доминация. Тогава чрез действията и текстовете, идващи от Съветския съюз, пред българите се поставя отново дилемата на българо-руските отношения от късното Възраждане - църква или революция?
През комунизма ние протестирахме срещу съветизацията, защото комунизмът беше безкомпормисно атеистичен на всички равнища в обществения процес, в поведението и мисленето на човека и беше подчинен на съветските централи, които налагаха една русификация на българския народ.
В годините след 1985 взаимоотношенията между България и Русия се определят от различните тенденции във всяка една от тях, които са предимно противоположни и имат деструктивен характер.
Перипетиите в отношенията между България и Русия след 1989 показват, че и двете страни не бяха подготвени да посрещнат предизвикателствата на бързите промени. И двете страни често реагираха прибързано и неразумно. В Русия се разбра, че в бъдеще руското влияние в България ще бъде в правопропорционална зависимост от съобразяването с българските интереси. През последните десетилетия те са подчинени и на икономическата обвързаност в промишлените, енергийните и военнитe сфери на производство и суровини.
