Отношенията между българи и руси през ранните векове на миналото не са изяснени добре. Нашите връзки със славянските племена датират още от Античността. След покръстването на русите от България идват книги и свещеници, които организират прочутото днес руско православие. Българо-руските отношения се развиват с нова сила в благоприятен за България аспект, когато на власт идва цар Иван Асен, за когото има много данни в руските хроники.
Българо-руските отношения добиват актуалност след падането на България под османско владичество, когато отново книги и свещеници заминават за Русия, за да организират на свобода руската църква. През турското робство се чака помощ от Русия като православна страна за освобождението на България, което проличава в плановете на търновските въстания.
Руско-турските войни от времето на императрица Екатерина, не водят до Освобождението, макар да са считани за война на кръста срещу полумесец. През османското владичество много българи установяват активни отношения с Русия, откъдето носят главно християнски книги и връщат обратно забравената идея за славянска съпричастност на българския народ. В плановете на Русия от времето на цар Иван Грозни през ХVІ век, българите не влизат като сериозен обект. Те стават интересни за Русия едва след като се отделят от Вселенската патриаршия, и то за да не се загуби православието на Балканите.
Новото, което Русия внася в България чрез своите възпитаници през ХIХ век, е идеята за революция и социални правдини. Така идеята за революция в България става зависима от руската интерпретация на френската социологическа мисъл през ХІХ век и фактически предлага нова цивилизационна идея на българите - наместо християнство, славянство и църква, те да застанат под знамето на науката, модерни
...
Читать дальше »
