Block title
Воскресенье
25.06.2017
21:57


Block title
Block title
Логин:
Пароль:






Block title


Онлайн всего: 1
Гостей: 1
Пользователей: 0


Block title
Block content
Block title
Облако тегов:


Block title
Вопрос:  Вы откуда ?

  Результаты
  Архив опросов

Всего голосовало: 1219
Обсудить на форуме
Block title


Главная » 2009 » Март » 21 » Грамматика современного болгарского литературного языка. Морфология.
20:00
Грамматика современного болгарского литературного языка. Морфология.
Грамматика современного болгарского литературного языка.
Морфология.

                                                                                                                                             

Оглавление - Съдържание
Граматика

Предмет и задачи на граматиката. Видове граматика

Предмет и задачи на граматиката (§ 1) ... 5
Видове граматики (§ 2) ... 6
По-важни граматики на новобългарския език (§ 3) ... 7
Морфология
Предмет на морфологията (§ 4) ... 10
Дума и нейното значение ... 10
Опити за дефиниране на думата (§ 5) ... 10
Думата като езикова единица (§ 6) ... 11
Форма на думатА. Понятието „словоформа" (§ 7) ... 12
Парадигма (§8) ... 14
Значение на думата (§9) ... 14
Многозначност на думите... Потенциални и реализирани значения (§ 10) ... 15
Действителни и мними значения на думите и на техните форми (§ 11) ... 16
Граматическа категория (§ 12) ... 21
Отношение между звуковия състав на думата и нейното значение (§ 13) ... 21
Строеж на думата ... 24

Морфема (§ 14) ... 24

Видове морфеми ... 25
Корен (§ 15) ... 25
Афикси (наставки и представки) (§ 16) ... 25
Окончание (форматив) (§ 17) ... 26
Определителен член (§ 18) ... 26
Съединителни морфеми (§ 19) ... 27

Основа на думата ... 27
Понятие за основа на думата (§ 20) ... 27
Видове основи (§ 21) ... 27
Сложни думи (§ 22) ... 28
Сложни граматически форми (§ 23) ... 28
Съкратени сложни думи (съкратени сложни названия) (§ 24) ... 29

Словообразуване ... 31
Словообразуването като основен процес в езиковия развой (§ 25) ... 31
Начини за образуване на нови думи в българския език (§ 26) ... 32

Обща характеристика на морфологичната система на съвременния български език ... 34

Аналитизмът като главна особеност... 34
Понятие за синтетичен и за аналитичен граматически строй (§ 27) ... 34
Прояви на аналитизма в съвременния български език (§ 28) ... 35

Други характерни особености ... 36
Задпоставен определителен член (§ 29) ... 36
Редовна употреба на форми за аорист и имперфект (§ 30) ... 37
Наличие на несвидетелски глаголни форми (§ 31) ... 37
Широко застъпено глаголно окончание -м за сегашно време 1 лице единствено число ... 37
Широко разпространено окончание за множествено число -ове (§ 33) ... 38
Генерализирано окончание за повелително наклонение 2 лице множествено число -ете (§ 33а) ... 38
Нови форми на притежателното местоимсиие за 3 лице (§ 34) ... 38

Граматическа класификация на думите ... 38
Видове класификации от граматическо гледище (§ 35) ... 38
Семантично-граматическа класификация (§ 30) ... 39
Морфологична класификация (§ 37) ... 40
Синтактична (функционална) класификация (§ 38) ... 41
Съществително име

Семантична и граматична характеристика (§ 39—40) ... 42

Видове съществителни имена

А. Видове съществителни по значение... 43

1. Съществителни нарицателни и съществителни собствени... 43

Съществителни нарицателни (§ 41) ... 43

Съществителни собствени (§ 42) ... 43

Съществителни собствени имена, произлезли от съществителни нарицателни (§ 43) ... 43

Съществителни нарицателни имена, произлезли от съществителни собствени (§ 44) ... 44

Съществителни собствени лични имена (§ 45) ... 44

2. Съществителни с веществено и съществителни с отвлечено значение (§ 46) ... 45

3. Съществителни събирателни (погшпа со11ес(1Уа) (§ 47) ... 45

4. Съществителни имена за действия (§ 48) ... 46

Б. Видове съществителни по съставм 46

Прости и сложни съществителни ... 46

Прости съществителни (§ 49) ... 46

Сложни съществителни (§ 50) ... 46

Непроизводни и производни съществителни (§ 51) 47

Образуване на съществителни имена

А. Образуване на прости съществителни... 47

Общи положения (§ 52) 47

I. Образуване на съществителни нарицателни именА. 47

Съществителни нарицателни имена за лица (§ 53) ... 47

Имена за животни и растения (§ 53а) ... 58

Имена за предмети (§ 536) ... 59

Имена на заведения, учреждения и други места, където се извършва дейност ("§ 54) ... 60

Имена за действия (§ 55) ... 60

Имена за качества, свойства и други абстрактни понятия (§ 56) ... 63

Съществителни събирателни (погшпа соПесПуа) (§ 57) ... 65

Умалително-гальовни и увеличителни съществителни (§ 58) м66

II. Образуване на съществителни собствени именА. 69

Съществителни собствени лични имена (§ 59) ... 69

Умалително-гальовни лични имена (§ 60) ... 71

Съкратени умалително-гальовни лични имена (§ 61) ... 72

Прякори и прозвища (§ 62) ... 73

Презимена (бащини и фамилни имена) (§ 63) ... 73

Съществителни собствени селищни имена (§ 64) ... 74

Б. Образуване на сложни съществителни (§ 65 —103) ... 75

I. Сложни съществителни със съединителна гласна (§ 77—100) ... 81

1. Суфиксни сложни съществителни (§82—88) ... 82

2. Безсуфиксни сложни съществителни (§ 89—94) ... 89

II. Сложни съществителни с неистинска съединителна гласна (§ 95—99) ... 90

1. Суфиксни сложни съществителни (§97—98) ... 92

2. Безсуфиксни сложни съществителни (§ 99) ... 94

III. Сложни съществителни без съединителна гласна (§ 100 —101) ... 94

IV. Акцентни типове при сложните съществителни (§ 102) ... 97

V. Правопис на сложните съществителни (§ 103) м 98

Граматически категории при съществителните имена

А. Род на съществителните имена ... 99

Общо за граматическата категория род (§ 104) ... 90

Отношение между граматически род и естествен род (§ 105) ... 100

Отношение между граматическа форма и граматически род (§ 106) ... 102

Съществителни имена от общ род (соттиша) (§ 107) ... 102

Б. Число на съществителните имена ... 103

Граматическата категория число (§ 108) ... 103

1. Образуване на форми за множествено число на съществителните от мъжки род ... 104

Форми за множествено число на едносричните съществителни от мъжки род (§ 109) ... 104

Форми за множествено число на многосричните съществителни от мъжки род (§ 110) ... 100

Бройна форма за множествено число на съществителните от мъжки род (§ 111) ... 108

2. Образуване на форми за множествено число на съществителните от женски род (§ 112) ... 109

3. Образуване на форми за множествено число на съществителните от среден род (§ 113) ... 110

Съществителни, които имат форми само за единствено число (мпки1апа 1ап1ит) (§ 114) ... 111

Съществителни, които имат форми само за множествено число (р1игаПа 1ап1игп) (§ 115) м112

В. Остатъци от падежни форми при съществителни имена ... 112

Отпадане на старата именна флексия (§ 116) м112

Звателна форма на съществителните имена от мъжки род (§ 117) м113

Звателна форма на съществителните имена от женски род (§ 118) ... 114

Съществителни имена, които нямат звателни форми (§ 119) ... 115

Г... Членуване на съществителните имена (изразяване на граматическата категория определеност) ... 115

Същност на граматическата категория определеност (§ 120) ... 115

Морфологична същност на определителния член (§ 121) ... 117

I. Членуване на съществителните имена в зависимост от морфологичните и фонетичните им особености (морфологично-фонетичен аспект) ... 118

Общо правило (§ 122) ... 118

1. Единствено число ... 119

а) Мъжки род (§ 123—126) ... 119

б) Женски род (§ 127) ... 122

в) Среден род (§ 128) ... 123

2. Множествено число (§ 129) ... 123

II. Членуване на съществителните имена в зависимост от някои по общи особености на значението им (семантичен аспект) ... 123

1. Съществителни собствени имена (§ 130—134) ... 123

2. Съществителни нарицателни имена (§ 135—137) ... 127

III. Членуване на съществителните имена в зависимост от тяхната служба в изречението (синтактичен аспект) ... 128

Общо за синтактичния аспект при членуването (§ 138) ... 128

1. Случаи, когато съществителните се употребяват винаги членувани (§ 139—145) ... 128

2. Случаи, когато съществителните се употребяват винаги нечлену-вани (§ 146—153) ... 133

3. Случаи, когато съществителните се употребяват предимно членувани (§ 154 — 156) ... 141

4. Случаи, когато съществителните се употребяват предимно нечле-нувани (§ 157—165) ... 142

5. Някои случаи, когато членуването на съществителните не е мотивирано (§ 166 — 169) ... 146
Прилагателно име

Семантична и граматична характеристика (§ 170—171) ... 147

Видове прилагателни имена

А, Видове прилагателни по значение (§ 172—176) ... 148

Качествени прилагателни (§ 173) ... 148

Относителни прилагателни (§ 174) ... 149

Преминаване на относителни прилагателни в качествени (§ 175) ... 149

Прилагателни имена от причастия (§ 176) ... 150

Б. Видове прилагателни от словообразователно и структурно гледище (§ 177—178) ... 150

Образуване на прилагателни имена

I. Прости прилагателни... 151

1. Образуване на качествени прилагателни (§ 179) ... 151

2. Образуване на относителни прилагателни (§ 180) ... 153

3. Наставки в прилагателни от чужд^произход (§ 181) ... 156

4. Образуване па прилагателни чрез представки (§ 182) ... 157

II. Сложни прилагателни (§ 183—187) ... 158

1. Сложни прилагателни с подчинителиа връзка между двете части на основата ... 159

Сложни прилагателни с независима част на основата, която е глаголен корен (§ 184) ... 159

Сложни прилагателни с независима част на основата, която е съществително име (§ 184а) ... 159

Сложни прилагателни с независима часг на основата, която е прилагателно име (§ 185) ... 160

Сложни прилагателни с независима част на основата, която е причастие (§ 186) ... 160

2. Сложни прилагателни със съчинителна връзка между двете части на основата (§ 187) ... 160

Самостойна употреба и субстантивация на прилагателните (§ 188) ...

161 Граматически категории при прилагателните имена

А. Род на прилагателните (§ 189) ... 162

Б. Число на прилагателните (§ 190) ... 163

Звукови промени при образуване формите на прилагателните за род и число (§ 191) ... 164

В. Остатъци от падежни форми при прилагателните (§ 192) ... 166

Г... Членуване на прилагателните ... 167

I. Членуване на прилагателните в зависимост от техните морфологични и фонетични особености ... 167

1. Единствено число ... 167

Членуване на формите за мъжки род (§ 193) ... 167

Членуване на формите за женски род (§ 194) ... 169

Членуване на формите за среден род (§ 194а) ... 169

Членуване на прилагателните с неизменна форма (§ 1946) ... 169

2. Ачножествено число (§ 194в) ... 170

II. Членуване на прилагателните като определения ... 170

1. Необоссбени определения ... 170

Членуване на прилагателните като определения на съществителни нарицателни (§ 195) ... 170

Членуване на прилагателните като определения на съществителни собствени (§ 196) ... 172

Членуване на прилагателните като определения на обращения (§ 197) ... 173

Членуване на прилагателните като еднородни определения (§ 198) ... 173

2. Обособени определения ... 174

Членуване на прилагателните като обособени определения (§ 199) ... 174

III. Членуване на прилагателните като сказуемни определения (§ 200) ... 175

IV. Членуване на самостойно употребени прилагателни като обраще-ния (§ 201) ... 175

Д. Степенуване на прилагателните имена ... 177

Същност на граматическата категория степен (§ 202) ... 177

Форми и значения на степените за сравнение (§ 203) ... 177

ислително име

Семантична и граматична характеристика (§ 204—206) ... 179

Количествени (бройни) числителни имена (§ 207—211) ... 181

а) Образуване и граматически особености (§ 207—208) ... 181

б) Количествени (бройни) числителни за приблизителност (§ 209) ... 183

в) Дробни числителни имена (§ 210) ... 184

г) Членуване на количествените (бройните) числителни имена (§ 211) 184 Редни числителни (§ 212—214) ... 185

а) Образуване (§ 212) ... 185

б) Род, число и членуване (§ 213—214) ... 186

Умалително-гальовни числителни (§ 215) ... 187

Съществителни имена от числителни (§ 216) ... 187

Прилагателни имена от числителни (§ 217—218) ... 188

Наречия от числителни (§ 219) ... 188
Местоимение

Семантична и граматична характеристика (§ 220—221) ... 190

Видове местоимения (§ 222) ... 190

Лични местоимения (§ 223—224) ... 191

Употреба на личните местоимения (§ 225) ... 192

Притежателни местоимения (§ 226—227) ... 193

Употреба на притежателните местоимения (§ 228) ... 194

Членуване на притежателните местоимения (§ 229) ... 195

Възвратни местоимения (§ 230—236) ... 196

1. Възвратно лично местоимение (§ 231—233) ... 196

2. Възвратно притежателно местоимение (§ 234—236) ... 197

Показателни местоимения (§ 237—239) ... 198

Въпросителни местоимения (§ 240—242) ... 200

Относителни местоимения (§... 243—245) ... 202

Неопределителни местоимения (§ 246—249) ... 203

Отрицателни местоимения (§ 250—252) ... 205

Обобщителни местоимения (§ 253—255) ... 206
Глагол

Семантична и граматична характеристика (§ 256—258) ... 209

Видове глаголи (§ 259—265) ... 210

Преходни и непреходни глаголи (260—262) ... 210

Лични и безлични глаголи (§ 263) ... 212

Невъзвратни и възвратни глаголи (§ 264) ... 213

Прости и сложни глаголи (§ 265) ... 214

Видове глаголни форми (266—267) ... 215

Лични (определени) и нелични (неопределени) глаголни форми (§ 266) ... 215

Прости и сложни глаголни форми (§ 267) ... 215

Образуване на глаголи (268—316) ... 216

Образуване на глаголи чрез представки (префиксация) (§ 269—29!) ... 216

Значения на отделните представки (§ 271—288) ... 217

Глаголи с повече представки (§ 289—291) ... 226

Образуване на глаголи чрез наставки (суфиксация) (§ 292—316) ... 227

Наставки за образуване на глаголи от I спрежение (§ 293—295) ... 228

Наставки за образуване на глаголи от II спрежение (§ 296—302) ... 228

Наставки за образуване на глаголи от III спрежение (§ 303—316) ... 230

Граматически категории на глагола

А. Лице на глагола (§ 317—320) ... 233

Б. Число на глагола'(§ 321—323) ... 235

В. Залог на глагола (§ 324—353) ... 236

Деятелен залог (§ 327—330) ... 237

Форми (§ 327) ... 237

Значение и употреба (§ 328—330) ... 237

I. Глаголното лице не съвпада с получателя на действието (§ 329) 238

II. Глаголното лице съвпада с получателя на действието (възвратен вариант на деятелния залог) (§ 330) ... 242

Страдателен залог (§ 331—353) ... 245

Форми (§ 331) ... 245

Значение и употреба (§ 332—353) ... 246

I. Глаголнот о лице съвпада с получателя на действието (§ 333—351) ... 246

Употреба на възвратнострадателните форми (§ 334—340) ... 246

246 Употреба на причастнострадателните форми (§ 341—343) ... 249

Распространиенето и употребата на възвратно-страдателнмте н на причастнострадателните форми (§ 344 — 351) ... 251

II. Глаголното лице не съвпада с получателя на действието (безличен вариант на страдатслння залог) (§ 352) ... 254

Мотивираност на страдателнмя залог... Модална употреба на страдателните форми (§ 353) ... 255

Г. Вид на глагола (§ 354—406) ... 258

Същност на категорията вид (§ 354—356) ... 258

Форми (§ 257—373) ... 359

Значение н употреба (§ 374—393) ... 269

Модална и стилистична употреба на глаголните видове (Видова конкуренция) (§ 394-399) ... 279

Начини на глаголното действие (§ 400—406) ... 282

Д. Време на глагола (§ 407—451) ... 288

Времето като граматическа категория... Система на глаголните времена в българския език (§ 407—409) ... 288

Сегашно време (презелс) (§ 410—416) ... 290

Форми (§ 410—411) ... 290

Ударение (§ 412) ... 292

Основна форма на глагола (§ 413) ... 292

Значение и употреба (§ 414—416) ... 292

Пренгсна употреба на сегашно време (§ 415) ... 297

Модглна употреба на сегашно време (§ 416) ... 300

Мингло свършено греме (аорист) (§ 417—424) ... 302

Форми (§ 417-419) ... 302

Спрежение на спомагателния глагол съм в минало свършено време (§ 418) ... 303

Ударение (§ 419) ... 303

Класификация на глаголите по основата на минало свършено време (§ 420—422) ... 304

Значение и употреба (§ 423—424) ... 314

Модална употреба (§ 424) ... 317

Минало неопределено време (перфект) (§ 425—430) ... 318

Форми (§ 425—428) ... 318

Словоредни особености на формите за минало неопределено време (§ 426) ... 318

Форми на спомагателния глагол съм (§ 427) ... 318

Ударение (§ 428) ... 319

Значение и употреба (§ 429—430) ... 319

Модална употреба (§ 430) ... 323

Минало несвършено време (имперфект) (§ 431—434) ... 325

Форми (§ 431) ... 325

Спрежение на спомагателния глагол съм (бъда) (§ 432) ... 327

Значение и употреба (§ 433—434) ... 327

Модална употреба (§ 434) ... 332

Минало предварително време (плусквамперфзкт) (§ 435—438) ... 335

Форми (§ 435—436) ... 335

Словоредни особености на формите за мин мо предварително

време (§ 436) ... 335

Значение и употреба (§ 437—438) ... 335

Модална употреба (§ 438) ... 337

Бъдеще време (футурум) (§ 439—443) ... 339

Форми (§ 439—440) ... 339

Словоредни особености на формите за бъдеще време (§ 440) 340 Бъдеще време на спомагателния глагол съм (§ 441) ... 340

Значение н употреба (§ 442—443) ... 340

Модална употреба (§ 443) ... 341

Бъдеще време п миналото (§ 444—446) ... 345

Форми (§ 444) ... 345

Значение и употреба (§ 445—446) ... 345

Модална употреба (§ 446) ... 345

Бъдеще предварително време (§ 447—449) ... 348

Форми (§ 447) ... 348

Значение и употреба (§ 448—449) ... 348

Бъдеще предварително време в миналото (§ 450) ... 349

Форми (§ 450) ... 349

Значение и употреба (§ 451) ... 350

Е. Наклонение на глагола (§ 452—487) ... 351

Наклонението като морфологична категория (§ 452) ... 351

1. Изявително наклонение (§ 453) ... 351

2. Преизказно наклонение (§ 454—464) ... 351

Образуване на формите за времената в преизказно наклонение (§ 454) ... 351

Форми и употреба на отделните преизказни времена (§ 455—462) ... 352

Сегашно преизказно време (§ 455) ... 352

Минало свършено преизказно време (§ 456) ... 353

Минало несвършено преизказно време (§ 457) ... 355

Минало неопределено преизказно време (§ 458) ... 356

Минало предварително преизказно време (§ 459) ... 357

Бъдеще преизказно време (§ 460) ... 357

Бъдеще в миналото преизказно време (§ 461) ... 359

Бъдеще предварително преизказно време (§ 462) ... 359

Общи положения при употребата на преизказните времена (§ 463) ... 360

Форми за по-силно преизказване и употребата им (§ 464) ... 361

Изразяване на неочаквани действия (§ 465) ... 361

Употреба на разказвателните наклонения в различни видове разказ или повествуване (§ 466—474) ... 362

Изявително и преизказно наклонение — разказвателни наклонения (§ 466) ... 362

Употреба на разказвателните наклонения при предаване на исторически събития (§ 467—468) ... 362

Употреба на преизказно наклонение (§ 467) ... 362

Употреба на изявително наклонение в особени случаи (§ 468) 363 Употреба на разказвателните наклонения в художествен разказ (§ 469—474) ... 364

а) В народното творчество (§ 469—470) ... 364

Преизказно наклонение в народните приказки (§ 469) ... 364

Смесване на преизказно и изявително наклонение в народните песни (§ 470) ... 364

б) В личното художествено творчество (§ 471—474) ... 364

Изявително наклонение в разкази, повести и романи (§ 471) 364

Разказвателните наклонения в легенди (§ 472) ... 365

Разказвателните наклонения при повествуване във форма на лични наблюдения (§ 473) ... 366

Изявителни и преизказни времена в пряката реч на героите (§ 474) ... 366

3. Повелително наклонение (§ 475—480) ... 366

Форми за повелително наклонение (§ 475—478) ... 366

Значение и употреба (§ 479—480) ... 367

4. Условно наклонение (§ 481—487) ... 369

Форми (§ 481—482) ... 369

Значение и употреба (§ 483—487) ... 370

Употреба на двата вида форми за условно наклонение (§ 484) 371 Употреба на условното наклонение в книжовния език (§ 485) 371

Разграничение между условно наклонение и бъдеще време в миналото (§ 486) ... 371

Употреба на глаголните времена и наклонения в условни изречения (§ 487) ... 371

Нелични глаголни форми (§ 488—509) ... 372
Причастия (§ 489—502) ... 373

Сегашно деятелно причастие (§ 490—492) ... 374

Образуване (§ 491) ... 375

Значение и употреба (§ 492) ... 376

Сегашно страдателно причастие (§ 493) ... 377

Минало свършено Деятелно причастие (§ 494—496) ... 378

Образуване (§ 495) ... 378

Значение и употреба (§ 496) ... 379

Минало несвършено деятелно причастие (§ 497—499) ... 380

Образуване (§ 498) ... 380

Значение и употреба (§ 499) ... 380

Минало страдателно причастие (§ 500—502) ... 380

Образуване (§ 501) ... 380

Значение и употреба (§ 502) ... 381

Деепричастие (§ 503—505) ... 382

Образуване (§ 504) ... 382

Значение и употреба (§ 505) ... 382

Отглаголни съществителни (§ 506—508) ... 383

Образуване (§ 507) ... 383

Значение и употреба (§ 508) ... 384

Остатъци от инфинитив (§ 509) ... 385
Наречие

Семантична и граматична характеристика (§ 510—518) ... 387

Образуване (§ 519—525) ... 391

1. Наречия от съществителни имена (§ 520) ... 391

2. Наречия от прилагателни имена (§ 521) ... 391

3. Наречия от числителни имена (§ 522) ... 392

4. Наречия от глаголи (§ 523) ... 392

5. Наречия от местоимения (местоименни наречия) (§ 524) ... 393

6. Образуване на умалителни наречия (§ 525) ... 393

Видове наречия по значение (§ 526—535) ... 394

Определителни наречия (§ 527—530) ... 394

Наречия за начин (§ 528) ... 394

Наречия за количество и степен (§ 529) ... 397

Предикативни наречия (§ 530) ... 399

Обстоятелствени наречия (§ 531—535) ... 401

Наречия за място (§ 532) ... 401

Наречия за време (§ 533) ... 403

Наречия за причина и за цел (§ 534) ... 404

Наречия за логическо уточняване и за модалност (§ 535) 405

Отношение па наречията към другите части на речта (§ 536—539) ... 406

Преход на наречия в съюзи (§ 537) ... 407

Преход на наречия в предлози (§ 538) ... 408

Преход на наречия в частици (§ 539) ... 408
Предлог

Семантична и граматична характеристика (§ 540) ... 409

Състав и произход на предлозите (§ 541—543) ... 409

Предложни изрази (§ 544) ... 411

Фонетично-акцентни особености на предлозите (§ 545—546) ... 411

Рекция (управление) на предлозите (§ 547—548) ... 412

Предлози и представки (§ 549—551) ... 413

Предлози и съюзи (§ 552) ... 414

Семантично (смислово) съдържание на предлозите (§ 553—556) ... 414

Значение и употреба на предлозите (§ 557—588) ... 416

Предлогът без (§ 557) ... 416

Предлогът е (§ 558) ... 416

Предлогът вместо (и наместо) (§ 559) ... 418

Предлогът въпреки (и пряко) (§ 560) ... 418

Предлогът върху (и въз, връз) (§ 561) ... 419

Предлогът до (§ 562) ... 419

Предлогът за (и заради, поради) (§ 563) ... 422

Предлогът зад (§ 564) ... 425

Предлогът из (и низ; предлозите иззад, изпод, измежду, извън) (§ 565) 425

Предлогът като (§ 566) ... 426

Предлогът край (§ 567) ... 427

Предлогът към (и откъм) (§ 568) ... 427

Предлогът между {помежду) (§ 569) ... 428

Предлогът на (§ 570) ... 428

Предлогът над (§ 571) ... 431

Предлогът о (и около) (§ 572) ... 432

Предлогът освен (§ 573) ... 433

Предлогът от (и отвъд, отсам, оттатък) (§ 574) ... 433

Предлогът по (§ 575) ... 436

Предлогът под (§ 576) ... 438

Предлогът пред (и преди) (§ 577) ... 439

Предлогът през (§ 578) ... 440

Предлогът при (§ 579) ... 440

Предлогът с (§ 580) ... 441

Предлогът свръх (§ 581) ... 443

Предлогът след (и подир, подире) (§ 582) ... 443

Предлогът според (§ 583) ... 443

Предлогът спрямо (§ 584) ... 443

Предлогът сред (всред, насред, посред) (§ 585) ... 444

Предлогът срещу (спроти и против) (§ 586) ... 444

Предлогът у (§ 587) ... 444

Предлогът чрез (и посредством) (§ 588) ... 445
Съюз

Семантична и граматична характеристика (§ 589—591) ... 446

Акцентни особености (§ 592) ... 447

Място на съюзите в изречението (§ 594—596) ... 448

Състав и произход на съюзите (§ 597—605) ... ... 450

Съюзи и съюзни думи (§ 606—608) ... 458

Значение на съюзите (§ 609—610) ... 459

Съчинителни съюзи (§ 611—615) ... 461

Подчинителни съюзи (§ 616—617) ... 464
Междуметие

Семантична и граматична характеристика (§ 618—620) ... 467

Място на междуметието в изречението (§ 621) ... 468

Произход на междуметията (§ 622—624) ... 469

Видове междуметия по значение (§ 625—627) ... 472

Звукоподражателни думи (§ 628) ... 473

Образуване на други думи от междуметия и звукоподражателни думи (§ 629) ... 475
Частица

Семантична и граматична характеристика (§ 630—640) ... 476

Произход на частиците (§ 641) ... 482

Място на частиците спрямо думите, към които се отнасят, и мястото им в изречението (§ 642) ... 483

Ударение на частиците (§ 643) ... 484

Семантичен анализ на частиците (§ 644—654) ... 485

I. Видове частици със служебна роля в изречението (§ 644—652) ... 485

1. Частици за усилване (§ 645) ... 485

2. Емоционални частици (§ 646) ... 488

3. Модални частици (§ 647—653) ... 489

а) Волево-подбудителни частици (§ 648) ... 489

б) Утвърдителни частици (§ 649) ... 490

в) Отрицателни частици (§ 650) ... 492

г) Въпросителни частици (§ 651) ... 493

д) Частици за изразяване на отношение към достоверността на факти (§ 652) ... 494

4. Частици за посочване и определяне (§ 658) ... 495

II. Словообразуващи частици (§ 654) ... 496

III. Формообразуващи частици (§ 655) ... 498

Съкращения ... 501


Знакове ... 501

Скачать книгу целиком в формате pdf. Размер - 38. 2 МБ. Внимание! Файл довольно большой, поэтому загрузка займет некоторое время.





Очерк болгарской грамматики
Категория: Болгарский язык. | Просмотров: 1994 | Добавил: parcanec | Рейтинг: 5.0/2
Всего комментариев: 0
Добавлять комментарии могут только зарегистрированные пользователи.
[ Регистрация | Вход ]
Чтобы добавить сообщение, необходимо авторизоваться.
Онлайн всего: 1
Гостей: 1
Пользователей: 0
© 2013 | | Карта сайта
Перевести: