България чества 126-тата годишнина от Съединението
България празнува днес 126-тата годишнина от обявяването на Съединението на Княжество България с Източна Румелия.
Денят е обявен за официален празник през 1998 г.
След Берлинския конгрес от 1878 г., България е разделена на Княжество България и Източна Румелия, която остава в пределите на Османската империя. Останалото под османска власт население започва движение за обединяване на разпокъсаната земя. През 1880 г. е създаден Българският таен централен революционен комитет /БТЦРК/, за да осъществи обединението на Княжество България с Източна Румелия. Учредяват се и комитети "Съединение".
През февруари 1885 г. начело на БТЦРК застава Захари Стоянов, който взима решение Съединението да стане под скиптъра на княз Александър Първи Батенберг. На 6 септември 1885 г. в Пловдив навлизат отрядите на Чардафон Велики /Продан Тишков/ и на майор Данаил Николаев. Арестуван е областният управител на Източна Румелия Гаврил Кръстевич. Създадено е временно правителство, начело с Георги Странски, което обявява присъединяването на Източна Румелия към Княжество България.
Два дни по-късно княз Александър Първи Батенберг с манифест утвърждава присъединяването на областта и приема да бъде титулуван занапред като княз на Северна и Южна България. Князът пристига в Пловдив и определя за свой помощник в Южна България Георги Странски. На 5 април 1886 г. в двореца "Топхане" в Цариград, по време на Цариградската посланическа конференция /24 октомври 1885 - 5 април 1886 г./ делегатите на Великите сили - Германия, Австро-Унгария, Франция, Великобритания, Италия, Русия, и Турция подписват българо-турска спогодба, с която се признава Съединението.
Денят на Съединението се чества и като празник на Пловдив. Тази вечер на площад Съединение в града ще се състои тържествената заря-проверка.
Преди това комитет "Родолюбие" ще направи възстановка на събитията от преди 126 години. В Регионалния исторически музей днес се открива изложбата "Дарителството - памет за утре", която представя дарения и дарители на музея през последните 20 години.
По повод годишнината, преди обяд, в катедралния храм "Св. Богородица" ще бъде отслужен молебен от Пловидвският митрополит Николай. В знак на признателност ще бъдат положени цветя пред паметника на Захари Стоянов и на майор Райчо Николов, участник в събитията през 1885 г. През целия ден на открити сцени на пл. "Централен" и пл. "Стефан Стамболов" ще има концерти с участието на вокални и танцови състави от града и на Биг Бенд "Пловдив" и солисти.
