На 6 Май Българската Православна църква отбелязва днят на един от най-тачените светии- Свети Георги Победоносец. В България този ден е обявен за официален празник, като ден на Българската армия и храбростта. В ролята на патронен празник на армията, 6-ти Май се отбелязва още от самото и създаване, но фициално е учреден като такъв през Януари 1880 година с указ на Н.В. Княз Александър I Батенберг, а няколко дни преди това е учреден и легендарния орден "За Храбрость", който се връчва за подвизи в и извън бойното поле. Гергьовден, по традиция се свързва с началото на стопанската, и по-конкретно със земеделската част от годината. В множество фолклорни напеви и мотиви, Гергьовден се кокурира с най-светлия християснки празник по това врмеме на годината- Великден. В България ,открай време се е наложила традицията на този ден да се коли агне. Този обред вероятно има за цел да предпази семейството от лош късмет , както и да покаже на Господ , че стриктно спазват повелите му. След като се пролее кръвта на обредното животно, най-възрастния член на семейството взема и с тази кръв чертае Христов кръст на челата на децата във фамилията, за да бъдат живи и здрави. Гергьовден е придобил общобългарски облик, тъй като този празник се празнува повсеместно, като дори и българите мюсюлмани отбелязват, къде символично, къде отявлено празника на своите съседи християни. Като общобългарски , Гергьовден не е преставал да се празнува, въпреки че Комунустическия режим ( 1944-1989) го суспендира (отменя) през 1946 година( а като официален празник е възобновен през 1993г. ). На Гергьовден празнуват всички, които носят имената : Георги, Гергана, Гинка, Галина, Галя, Ганка, Ганчо, Гошо и производните им.
