Block title
Пятница
28.07.2017
03:35


Block title
Block title
Логин:
Пароль:






Block title


Онлайн всего: 1
Гостей: 1
Пользователей: 0


Block title
Block content
Block title
Облако тегов:


Block title
Вопрос:  Вы откуда ?

  Результаты
  Архив опросов

Всего голосовало: 1225
Обсудить на форуме
Block title


Главная » 2011 » Март » 28 » Традиция Болгар.
22:10
Традиция Болгар.
Традиция Болгар.

Етнокултурни аспекти на именната система при българските преселници в Бесарабия след 90-те години на XX в.
Д-р Галина Манолова
Именната система е един от най-устойчивите и специфични компоненти от културата на даден народ. Настоящото изследване акцентира вниманието към промените (след разпадането на СССР), които настъпват в именната система на българските преселници в Бесарабия. За тази общност измененията имат исторически, политически и етнически характер. Става дума за общност, която понастоящем се намира на територията на две държави (Молдова и Украйна) и е разделена на две - българска и гагаузка общности.
Акцентът в това проучване се поставя върху влиянието на фамилното име по отношение на етническата идентификация на носителя и върху промените на личните имена. Става дума за това, до каква степен фамилното име оказва влияние върху етническото самосъзнание и самоопределяне на индивида и околните, като се има предвид, че фамилното име се явява необходима социално-правова категория за човека. Изследването е направено (през 1999-2002 г.) в българско (Кайраклия) и смесени българо-гагаузки селища (Кирсово, Болгарийка) в Бесарабия в рамките на две държави - Украйна и Молдова.
Проучването на именната система на българските преселници в Бесарабия показва, че фамилното име се предава по права мъжка линия и до наши дни. Например фамилното име Перонкови от с. Кайраклия по тази линия е запазено в пет поколения българи, които живеят в Молдова. Това се наблюдава както при българите, така и при гагаузите. В официалните документи на преселниците съпругата автоматично се записва с фамилното име на съпруга си. През различните политически периоди промяната на фамилните имена в Бесарабия е в зависимост от административното им изписване. Това се наблюдава най-вече след разпадането на СССР, като молдовските и украинските власти също поставят свой отпечатък върху фамилните имена на българите и гагаузите. В официалните документи на Молдова има тенденция наред с държавното латинско изписване на фамилното име, то да се записва и по румънски образец – например Греков става Греку, Чебанов – Чобану и т.н.
При изследване на фамилните имена на българските преселници в Бесарабия в научната литература основно внимание се обръща на етническия им произход. Имената, които в повечето случаи завършват на - оглу, огло, -джи, -льй- са характерни за гагаузите (Губогло 1973: 84, Курогло 1977: 38). Тази специфика на имената при гагаузите в Бесарабия се отбелязва от учените още в началото на XX в. (Титоров 1903: 286). Редица гагаузки автори са на мнение, че фамилните имена в тази общност носят важна информация за етническата им история - теза, която е много спорна, като се има предвид историко-политическите процеси, с които е свързано създаването на гагаузката общност в Бесарабия. Според М. Губогло фамилните имена на гагаузите по етнически произход се делят на няколко групи: коренно гагаузки; имена, близки до руските и българските; имена от гръцки, румънски или украински произход. В групата на коренно гагаузките фамилни имена авторът определя само имената от тюркски произход (Губогло 1973: 88). Според изследванията на българските учени Й. Заимов и Н. Ковачев това твърдение на М. Губогло звучи необосновано, като се има предвид историческата родина, от където се преселват бесарабските гагаузи. Без да се навлиза в етимологията на имената, трябва да отбележим, че в Бесарабия дори самите информатори много трудно определят кое фамилно име е гагаузко, и кое - българско.
На практика често се срещат българи, които са носители на фамилни имена, завършващи на -огло, като например българските фамилии Станиогло, Варникогло, както и други подобни случаи. Теренните проучвания на гагаузите в България сочат, че същите процеси са протичали и при тях. Друг е въпросът как самите носители на името се отнасят към произхода му и влияе ли това върху тяхното етническо самоопределяне.



Създаването на Гагаузия (автономна териториална област в границите на Молдова) се превръща в предпоставка за гагаузката интелигенция в града да си "връща” гагаузките фамилни имена. Тези процеси се забелязват първо при учените в автономната област. Тенденцията обхваща смесените бракове в градовете, в които съпругата е гагаузка. Масово жените се отказват от фамилните имена на своите негагаузки съпрузи и "връщат бащините си гагаузки фамилни имена”. На въпроса защо респондентката гагаузка понастоящем носи бащиното си фамилно име, честите отговори са, "ами все пак аз изследвам гагаузите, трябва да имам нещо гагаузко”. Всъщност процесът може да се обозначи като "мода на етничност” - модерно е да си различен, особено ако това носи някаква полза.
Друга е ситуацията в селищата, в които статистическите проучвания на етническия състав на населението в Бесарабия позволяват да се установи до каква степен фамилното име определя самосъзнанието на неговите носители. Така например в българското село Кайраклия, на въпрос за произхода на фамилното име Гайдаржи информаторите отбелязват суфикса -жи като доказателство за гагаузко присъствие: "На Ваню фамилията е Гайдаржи, нещо гагаузско е, ама са българи" (АЕИМ 585-III: 23). Често на практика се среща и обратното - гагаузите да носят български фамилни имена. Например най-прочутият гагаузки род в с. Болгарийка носи фамилното име Тодорови: "А, Тодорови най-известния гагаузки клан" (АЕИМ 586-III: 8, 23). Българският изследовател Е. Миланов също отбелязва, че голяма част от фамилните имена на бесарабските гагаузи са идентични с българските (Миланов 2000: 134). В много случаи селският колектив е този, който определя фамилното име в зависимост от етническата принадлежност на носителите. В българското село Кайраклия всички информатори българи посочват фамилното име Ушанлъй ("Ушанлы”) като гагаузко, докато самите носители на името го определят като българско: "Наща фамилия е българска, просто трябваше да на запишат Ушанлиеви къкту в България, а не е Ушанльй" (от тур. ушак - дете) (АЕИМ 585-III: 33).
Фамилните имена от тюркски произход в българските селища не са предпоставка самите им носители, а и другите да ги идентифицират като гагаузи. Разграничаването на българските от гагаузките фамилни имена от информаторите се основава на етническото самосъзнание, което има носителят на името. В селата, където българският елемент надделява, фамилните имена се възприемат като български, какъвто е например жителят на с. Болгарийка (Украйна), който се определя като българин поради фамилното си име Петров. Като се има предвид, че информаторът живее в село, където българският елемент има предимство, това твърдение от негова страна е обяснимо. Често обаче зад българското фамилно име на едно семейство се крие различно самосъзнание на членовете му. Такъв е примерът със семейството носещо фамилното име Тодорови. Всичките членове на това семейство се определят като гагаузи: "Ами гагаузи, още от дяду, той е гагауз и тъй" (АЕИМ 586-III: 44). Интересна ситуация се наблюдава и в смесените семейства. Например в семейството на българин и гагаузка, носещо фамилното име Златови, две от децата се записват в административните документи като българи, а другите две - като гагаузи. Един от синовете, който е бивш директор на училището, се определя като българин заради фамилното си име, което според него е българско: "Баща ми е Златев, тука българско има" (АЕИМ 586-III: 9). Етимологичното изследване на фамилните имена в трите села показва определена специфика. Проучените имена в българо-гагаузкото село Кирсово и в българското село Кайраклия показват, че половината от тях завършват на -ев, -ов, а другата половина завършват на -огло, -оглу. Това обаче не дава основание за етническо маркиране на носителите, тъй като много българи обясняват тюркския произход на фамилното си име като се позовават на миналото: "Ами нали нащи са ут Болгария дошли, която била 500 лет под иго турецку" (АЕИМ 585-III: 37). Докато информаторът гагаузин от с. Болгарийка (Украйна), обяснявайки тюркския произход на фамилното си име, се позовава на езика и на родствената приемственост в семейството: "баща ми, дядо ми са гагаузи, хуртувам на гагаузки" (АЕИМ 586-III: 39).
Понастоящем е актуално фамилното име на българина и гагаузина в Бесарабия да има руско, молдовско и пр. звучене. Именната система на българските преселници е силно повлияна от руската (Барболова 1999: 45).
Още в началото на XX в. учените регистрират, че при гагаузите в Бесарабия се срещат лични имена, които отсъстват при българите. Това са имена като Янишъ, Митишъ, Петишъ, Кулишъ, Боишъ (Титоров 1903: 286). Прегредът на административната документация на българските преселници в Молдова показва, че личните имена на българите и гагаузите понастоящем са изписват по румънски начин: Николай - Nikolae, Илия - Иlie, Иван – Ioan. Често обаче тези имена остават само за официалните документи, докато в семейния и общоселския кръг те не звучат така. Във връзка с това възниква въпросът дали съществува определено различие в произнасянето на личните имена при гагаузите и при българите. Гагаузките учени са на мнение, че в личните имена от славянски произход гагаузите внасят така наречения "гагаузки колорит": Алексей – Алекси, Георги - Йорги, Герги. Именно на тази особеност се набляга след 90-те години на XX в., когато в Молдова бе създадена Гагаузката автономна република. Теренните изследвания в Бесарабия показват, че българите произнасят тези имена по същия начин. Друг е въпросът, че при гагаузите този "колорит" остава да функционира и след 90-те години на XX в., докато при българите отпада предимно сред младото поколение, но сред възрастните е актуално и до днес. Етнографските проучвания на българските преселници в Молдова и Украйна показват, че има лични имена, които в някои села се запазват и до наши дни, за разлика от други, които изчезват. Например в с. Кирсово до сега при гагаузите се наблюдават такива имена като Тодорка, Василка, Стефанка, които според българоезичните преселници се смятат за "некултурни, стари, селски имена, а ние българите не куту гагаузите” (АЕИМ 585-III: 23). Това показва, че съхраняването на културата, както и обратният процес - приобщаването на българските преселници във времето има двустранен характер.
През 90-те години на XX в. съществен момент в именната система на българските преселници в Бесарабия е строгото им придържане към традиционната българска система на именуване, при която жената приема личното име на съпруга с окончание – ица. Това обстоятелство се наблюдава при българските преселници от периода на тяхното преселване до наши дни. Този начин на именуване е много актуален до днес и е характерен и за трите села, особено сред възрастното поколение. С. Курогло е на мнение, че суфиксът - иц-а не е свойствен за гагаузкия език, а е заимстван от българите (Курогло 1977: 184). Прави впечатление фактът, че този тип именуване се наблюдава и в етнически смесените семейства, в които съпругата не е българка, а се именува по български образец. Изследванията показват, че при гагаузите се употребява следната специфична комбинация на именуване на жена: към нейното лично име се прибавя частицата "мъри". Често срещаните изрази, от рода на "Лянка мъри ..." говорят за тяхната актуалност и до днес. Докато в повечето български селища при българоезичните тази практика напълно отсъства.
В последно време даването на лично име при българските преселници е продиктувано от стремеж за приобщаване към различната, но доминираща култура. Например, Лолита не може да се идентифицира с име на българка от Молдова. През 90-те години на XX в., след появата на латиноамерикански сериали като "Богатите също плачат", "Дива Роза", децата масово се кръщават с имена като Марияна, Марта, и др.
В края на 90-те години на XX в. се наблюдава драстично преименуване на българите в Украйна, като по този начин те се приобщават към украинската нация. Например Димитър става Дмитро, Надя - Надия, Елена - Олена. Това посегателство засяга много важни личностни сфери, като етническата идентичност на човека и др. При изследването на личните имена на молбата към респондента българин, който живее в Одеса и е украински гражданин, да си покаже личната карта, той с нежелание и срам я предоставя. На въпроса защо там е записан като Дмитро, докато в къщи и според акта за раждане се нарича Димитър, той отговаря: "А какво да правя, в Одеса живея вече 20 години, вече тук е моята къща”. Прави впечатление фактът, че българите мълчаливо приемат тези посегателства върху правата им.
Анализирайки изложените данни относно спецификата на фамилните и личните имена при българските преселници в Бесарабия, можем да обобщим следното:
Политическите и административните власти оказват определено влияние върху фамилните имена на преселниците. В Бесарабия българите и гагаузите спазват установената традиция фамилното име да се предава по права мъжка линия, като изключенията от това правило са много редки и са крайно осъждани в общността. В научната литература съществува тенденция за разграничаване на "чисто" гагаузките фамилни имена от тюркски произход и тези, които са заемка от други култури. Етническото определяне на фамилното име на практика зависи от редица обстоятелства от исторически, политически и локално – културен характер.
Личните имена на българските преселници в Бесарабия непрекъснато се подлагат на промяна във връзка с честата смяна на политическата ситуация. Това обстоятелство видимо оказва влияние върху традиционните норми за именуване. В общността на българските преселници, която се разделя на българи и гагаузи, се наблюдават локални специфики. В това отношение е особено характерно даването на лично име например в селата, където се наблюдава определено отличие на едната общност от друга. При българите в с. Кирсово името се дава само в чест на свекър и свекърва, за разлика от гагаузите, които следват традицията за даване на име в чест на кума. В гагаузката общност понастоящем се спазва приемствеността при личните имена по родствена линия, докато българите са по-склонни към промяна на изконните си имена. Също така в тази общност се наблюдава силен битов консерватизъм и затваряне вътре в общността, което й дава възможност да бъде по-различна от другите. Докато при българите, включително и в именната им система, съществува стремеж за приобщаване към установената масова култура, което им позволява по-лесно да се интегрират в съвременното общество на Молдова и Украйна. Следва да се подчертае, че въпреки тези признаци в семейството и в неформална обстановка личните имена при българските преселници в Бесарабия се изговарят по стария традиционен български начин.


Литература
Барболова, З. 1999: Особености на българския говор в с.Червоноармейское (Кубей) Болрадски район Одеска област в Украйна.- В: Българските говори в Украйна., Вип. 2, Одесса
Бонева, Т. 2001: Етнични традиции в локалните общности.–В: Изследвания в чест на чл.-кор. проф. Страшимир Димитров. София, 761-783
Губогло, М. 1973: Гагаузская антропонимия как этногенетический источник. - Советская тюркология, № 2, 84-92
Кръстева – Благоева, Е. 1999: Личното име в българската традиция.София
Курогло, С. 1977: Семейная обрядность гагаузов в XIX- начале XXв. Кишинев
Курогло, С. 1977: Личные имена у гагаузов. Историческая ономастика.Москва
Манолова, Г. АЕИМ 583
Манолова, Г. АЕИМ 584
Манолова, Г. АЕИМ 585
Манолова, Г. АЕИМ 586
Миланов, Е. 2000: Регионални и етнокултурни български общности зад граница.- В: Аспекти на етнокултурната ситуация., 118-160, София
Титоров, Й. 1903: Българите в Бесарабия. София.
Шабашов, А. 2003: Чийшия. Очерки истории и этнографии села Городнее. Одесса.
Шабашов, А. 2002: Гагаузы система терминов родства и происхождение народа.

Категория: О Болгарии | Просмотров: 1894 | Добавил: parcanec | Рейтинг: 5.0/2
Всего комментариев: 0
Добавлять комментарии могут только зарегистрированные пользователи.
[ Регистрация | Вход ]
Чтобы добавить сообщение, необходимо авторизоваться.
Онлайн всего: 1
Гостей: 1
Пользователей: 0
© 2013 | | Карта сайта
Перевести: