България празнува днес 126-тата годишнина от обявяването на Съединението на Княжество България с Източна Румелия.
Денят е обявен за официален празник през 1998 г.
След Берлинския конгрес от 1878 г., България е разделена на Княжество България и Източна Румелия, която остава в пределите на Османската империя. Останалото под османска власт население започва движение за обединяване на разпокъсаната земя. През 1880 г. е създаден Българският таен централен революционен комитет /БТЦРК/, за да осъществи обединението на Княжество България с Източна Румелия. Учредяват се и комитети "Съединение".
През февруари 1885 г. начело на БТЦРК застава Захари Стоянов, който взима решение Съединението да стане под скиптъра на княз Александър Първи Батенберг. На 6 септември 1885 г. в Пловдив навлизат отрядите на Чардафон Велики /Продан Тишков/ и на майор Данаил Николаев. Арестуван е областният управител на Източна Румелия Гаврил Кръстевич. Създадено е временно правителство, начело с Георги Странски, което обявява присъединяването на Източна Румелия към Княжество България.
Два дни по-късно княз Александър Първи Батенберг с манифест утвърждава присъединяването на областта и приема да бъде титулуван занапред като княз на Северна и Южна България. Князът пристига в Пловдив и определя за свой помощник в Южна България Георги Странски. На 5 април 1886 г. в двореца "Топхане" в Цариград, по време на Цариградската посланическа конференция /24 октомври 1885 - 5 април 1886 г./ делегатите на Великите сили - Германия, Австро-Унгария, Франция, Великобритания, Италия, Русия, и Турция подписват българо-турска спогодба, с която се признава Съединението.
Денят на Съединението се чества и като празник на Пловдив. Тази вечер на площад Съединение в гра
... Читать дальше »
Национални чествания по повод 134-ата годишнина от Шипченската епопея се провеждат в Габрово и на връх Шипка.
Тържествата се провеждат под патронажа на министър-председателя Бойко Борисов и за участие в тях са поканени над 200 официални гости, съобщи БТА.
Честването започва с откриването на историческата изложба "134 години Шипченска епопея", която ще бъде експонирана в градската художествена галерия "Христо Цокев". Изложбата е подготвена от габровския исторически музей , регионалната библиотека "Априлов - Палаузов" и Държавния архив. След откриването на централния площад "Възраждане" ще бъде посрещнат почетен караул, а Гвардейският представителен духов оркестър ще изнесе концерт.
В тържествената заря проверка от 20.45 ч. на площад "Възраждане" ще участва председателят на Народното събрание Цецка Цачева.
В програмата на честванията на 21 август е включено отслужване на панихида в Соколския манастир в памет на загиналите за свободата на България. Ще бъде организиран и тричасов поход от Соколския манастир до връх Шипка, където пред Паметника на свободата ще се състои тържествено отбелязване на годишнината.
Кулминацията на Националните чествания ще бъде възстановката на Шипченските боеве, изпълнена от националното дружество "Традиция".
Посольство Республики Болгария в Республике Молдова информирует, что группа экспертов болгарского Государственного агентства для болгар за рубежом организует консультации для граждан, желающих получить информацию и получить Удостоверения о болгарском происхождении, которые подавали документы во время предыдущих консультаций в 2010 и 2011 г. Эксперты будут консультировать граждан с 09.00 до 17.00 часов в следующие дни: - 08 и 09 август 2011 года - в г. Тараклия, в здании Дома культуры; - 10 и 11 август 2011 года – в г. Комрат, в здании Дома культуры; - 12 август 2011 года – в с. Парканы, район Слобозия, в здании местной администрации. Граждане, которые будут получать Удостоверения должны представить документ удостоверяющий личность и квитанцию, которую получили при подачи документов. Граждане, которые не могут лично получить Удостоверения о болгарском происхождении, могут это сделать через своих родственников, но только при ОБЯЗАТЕЛЬНОМ ПРЕДСТАВЛЕНИИ КВИТАНЦИИ полученной при подачи документов. Удостоверения о болгарском происхождении могут быть получены независимо от того, где были представлены документы. Во время консультаций не будут приниматься документы для выдачи Удостоверений о болгарском происхождении. Граждане, которые подавали документы в Кишиневе смогут их получить в Тараклии, Комрате, Парканах или в консулской службе при посольстве в Кишиневе, даты и время для получения документов в консулской службе будут уточнены после от
... Читать дальше »
Барелефен паметник на Апостола на българската свобода Васил Левски беше открит в севернодобруджанското село Еникьой, днешно Михаил Когълничану.
Днес селото се намира в Румъния, но до 1940 г. е било българско. Тук в периода 1866-1867 г. Васил Левски е бил учител в местното училище.
Преди 3 години, по време на снимките на своя филм за българите в Северна Добруджа „Забравена земя", зам.-председателят на ВМРО Костадин Костадинов открил, че в село Еникьой все още е запазена сградата на старото българско училище. Тогава се родила и идеята за поставяне на паметник на Васил Левски.
Това е вторият паметник на Васил Левски в Румъния след паметника му в Парка на героите в Букурещ.
През 2010 г. членове на ВМРО от Варна и Добрич осъществиха научна експедиция в Северна Добруджа и отново посетиха село Еникьой. Създаден бе и граждански инициативен комитет за поставяне на паметника, начело с Костадин Костадинов.
След преговори с властите в Тулча и Михаил Когълничану, преди дни паметникът беше монтиран на фасадата на старото училище.
На официалното откриване присъстваха десетки гости от Варна, Добрич, Балчик, Каварна, Силистра, Русе и София, консулът от българското посолство в Букурещ, както и представители на местната българска общност в Северна Добруджа.
В София в дните на годишнината от рождението на Апостола предстои да бъде открита възстановената паметна плоча на Левски на фасадата на църквата „Св. Петка Самарджийска". На това място според народното предание Апостолът е бил погребан.
Възстановяването на плочата стана след предложение на общинските съветници Ангел Джамбазки от ВМРО и Данчо Хаджиев от Националния фронт за спасение на България.
С пожелания за упоритост, за да следваш мечтите си; смелост - да ги осъществяваш; търпение, за да ги постигаш; и много любов, за да дава смисъл на всичко това!
Грижи и неволи забрави, празника с усмивка посрещни! Дните да минават и да не тежат, годините да се трупат, но да не личат
Петър Николаев - кмет на село Паркани Слободзейски район Молдова, член на Управителния Съвет на БОРМ
Днешният ден е посветен на почитта към починалите близки. Това е втора Задушница за годината и се нарича Спасовска или Черешова.
Денят е свързан с поверието за прибирането на душите на всички покойници, които са били на свобода след Велики четвъртък.
За една календарна година обикновено задушниците са преди Месни Заговезни, след Спасовден, около Димитровден и Архангеловден. На тези поминални дни близките на починалите посещават гроба, преливат го с вино, прекадяват го с тамян и след това раздават на присъстващите жито и храна за "Бог да прости мъртвите души".
За помена се приготвя "коливо" - варено подсладено жито. Българската традиция включва и хляб и вино. В по-ново време се прибавят дребни сладки и соленки. Поменът се прави на гроба, в църква или у дома. Обикновено на гроба свещениците извършват парастас, защото е по-кратък от панихидата. Тя е по-пространният молебен за упокоение на душите и включва повече молитви, както и четения от Евангелието и апостолски текст.
Летен стаж в Държавната агенция за българите в чужбина 22.03.2011
Млади приятели, През 2011г. Държавната агенция за българите в чужбина ще проведе десетото издание на летния стаж (7-29.07.2011) Инициативата има за цел да запознае младите хора с дейността на специализираната администрация за развитието на контактите и взаимодействието със сънародниците ни по света и създадените от тях сдружения, които предлагат форуми и прояви за съхраняването на българската идентичност. Специален акцент в програмата са инициативите на българските студенти по света, които основават свои сдружения, осъществяват контакти с неправителствени организации и популяризират България и българската култура. Стажът е нашето предложение към българските студенти, специализанти, които учат в чуждестранни висши училища. В стажа могат да се включат и български студенти, които проявяват интерес към проблемите на миграцията и интеграцията.
Предлагаме: • Запознаване с нормативно-правната уредба и процедурите за получаване на българско гражданство • Информация и дискусии върху състоянието и развитието на българските общности във фокусни държави в Европейския съюз, Северна и Южна Америка, Балканите, Украйна и Молдова • Сътрудничество при организиране на инициативи за съхраняването на българската идентичност и популяризирането на българската култура. • Самостоятелни задачи по проблемите на миграцията и интеграцията • Сертификат за проведения стаж
Очакваме: Млади хора, които: • проявяват интерес към работата на държавната администрация • изучават политология, международни отношения, икономика, право и др. • владеят чужди езици • имат умения в информационните технологии
Винаги в четвъртък и винаги 40 дни след Великден християните празнуват Спасовден.
Според вярванията след възкресението си Исус Христос останал на Земята, за да проповядва своето учение и да беседва с учениците си, като се движел между тях като богочовек. На 40-ия ден в подножието на Елеонската планина до Ерусалим се въздигнал в небесата. С Христовото възнесение завършва и актът на човешкото спасение и затова денят се нарича Спасовден.
В народния календар седемте четвъртъци след Великден се почитат против градушка, а последният от тях - Спасовден, е свързан с култа към мъртвите. Според поверието на този ден се прибират душите на всички покойници, които са на свобода от Велики четвъртък.
Според българските народни вярвания на 40-тия ден от Великден идват и самодиви. Те берат и се кичат с цъфналия в нощта срещу Спасовден росен. С него могат да се лекуват болните. Ето защо в навечерието на празника всички болни и недъгави хора отиват да преспят на росеновите ливади. Народните вярвания гласят още, че ако на Спасовден вали дъжд - годината ще е богата, а реколтата - обилна.
Днес се навършват 135 години от гибелта на Христо Ботев и неговата чета. По традиция в 12 ч. сирените в цялата страна ще оповестяват отдаването на почит към паметта на загиналите за свободата и независимостта на България.
Денят се отбелязва и с всенародното поклонение на връх Околчица във Врачанския балкан. На мястото Национално дружество "Традиция" ще представи възстановка на последния бой на четата и гибелта на Христо Ботев.
Пред паметника на Христо Ботев в Борисовата градина в София в честването ще участват Националният гвардейски оркестър и хоровата асоциация "Света София - България". На церемонията ще присъстват представители на държавни институции и членове на общонародната фондация "Христо Ботев".
Денят на Ботев се чeства за първи път през 1884 г. във Враца и Пловдив. Официално се отбелязва от 1901 г., когато на тържествата на връх Вола присъстват живи Ботеви четници.
