С прояви в цялата страна днес България чества Денят на българската просвета и култура и на славянската писменост.
По традиция празникът започва с ученически шествия. В София то ще тръгне в 10.30 ч. от Националната художествена галерия, предвождано от Гвардейския духов оркестър. По пътя до Националната библиотека "Св. св. Кирил и Методий" ще преминат ученици, художествени състави, оркестри и ансамбли, представители на академичната общност и науката, и народни представители. Очаква се в в шествието да се включат президентът Георги Първанов и кметът Йорданка Фандъкова.
От 11 часа пред паметника на светите братя свещеници от Българската православна църква ще отслужат тържествен водосвет. След това в аулата на Софийския университет "Св. Климент Охридски" ще се състои академично честване.
Час преди тръгването на шествието пред Археологическия музей и пред Националната художествена галерия, ученически ансамбли, оркестри и мажоретни състави ще представят талантите си.
Празнично карнавално шествие и роккупон ще има пред НДК след 12 часа. Идеята на първото издание на "Карнавала на азбуката", организиран от Министерството на културата, общината и Mr. Rock Music е да се разчупи традицията за протоколно отбелязване на празника. От 13 до 18.30 ч. откритата сцена ще предложи музика, забавления, игри и изненади за децата и техните родители. Събитието е под наслов "24 май - един щастлив ден за вас".
Между 19 и 22 ч. ще има рокконцерт, организиран от певицата Милена Славова. Тя ще се изяви лично, но е поканила и три ученически рокбанди, Васко Кръпката и "Уикеда".
В НДК се открива Пролетният базар на книгата, който ще продължи до 29 май. Над 80 изложители ще се представят на площ над 600 кв.м в зала 3 на НДК. Вх
... Читать дальше »
Християните почитат днес паметта на св. св. Константин и Елена.
Царуването на император Константин се свързва с налагането на християнството като официална религия с издадения от него през 313 г. Милански едикт. Самият той приема християнската вяра в края на живота си. Според преданието майка му царица Елена отива на поклонение в местата, където е живял Христос, построява няколко манастира и открива кръста, на който е бил разпнат Исус.
Денят е свързан и с Константин Велики, римски император /около 280-337/. Той премества столицата на Римската империя в гръцката колония Бизантион. На 11 май 330 г. новият столичен град е осветен и наречен в негова чест Константинопол.
Днес именици са всички с имена Константин, Костадин, Костадина, Динко, Елена, Еленко, Елен, Ели, Елица и Койчо.
Българската армия отбелязва днес тържествено своя празник Деня на храбростта.
В 9.00 часа пред паметника на Незнайния воин в столицата започва празничен водосвет на бойните знамена и знамената-светини, уточни Министерството на отбраната. Ще бъдат поднесени венци и цветя в памет на загиналите български воини. Денят на храбростта - 6 май, започва да се чества в Българската армия още с нейното създаване. С указ номер 1 от първи януари 1880 г. княз Александър Батенберг учредява военния орден "За храброст" - отличие, с което се удостояват извършилите подвизи на бойното поле. А с указ номер 5 от 9 януари същата година се постановява честването на празника. През войните в периода 1912-1918 г., макар и в бойни условия, празникът се отбелязва. Той се чества всяка година с отслужване на панихида за загиналите и молебен за живите. Прави се преглед на войсковите части от върховния главнокомандващ на Българската армия и велик магистър на ордена "За храброст". Тържеството завършва с военен парад. До подписването на Ньойския договор Денят на бойната прослава се чества отделно на 27 ноември (победата на Българската армия в боевете при Сливница в Сръбско-българската война от 1885 г.). През 20-те години този празник се обединява с отбелязването на Деня на храбростта на 6 май. В 10.00 часа на площад "Княз Александър Първи" в София започва военният парад. В него ще участват над 500 военнослужещи от Българската армия. В седем представителни блока ще преминат военнослужещи от Военната академия "Г.С. Раковски", Националната гвардейска част, участници в мисии и операции по поддържане на мира, военнослужещи от Сухопътните войски, Военновъздушните и Военноморските сили, Щаба по осигуряване и поддръжка, Гвардейският представителен духов оркестър.
Близо 200 000 българи празнуват на Гергьовден, показват данните на НСИ. Името на Свети Георги носят 174 хил. души, което го прави най-разпространеното сред мъжете в страната. Имен ден днес празнуват още Гергана, Галя, Галина, Галин, Гана, Ганчо, Ганка, Гинка, Гергина, Гиргин, Гюро.
За българите Гергьовден е един от най-големите и тържествени народни празници, който поставя началото на лятото и новата стопанска година. Гергьовден се почита от народа като празник на земята, земеделието и животновъдството, а Свети Георги е покровител на овчарите и стадата. На този ден се прави курбан в чест на светеца, пече се агне - всички се събират на празнична трапеза с песни, свирни и танци.
Християнският Великомъченик св. Георги Победеносец е живял в малоазийската провинция Кападокия по времето на римския император Диоклетиан (284-305). Постъпва съвсем млад във войската и проявява завидни военни способности. На 20-годишна възраст получава чин на военен трибун.
Страстен привърженик и защитник на Христовата вяра, Георги е хвърлен в тъмница, подложен е на жестоки изтезания и е обезглавен през 288 г. Според житието недалеч от гроба му се появявал змей, който опустошавал околността. Светецът успял да порази с копието си чудовището. Оттогава се ползва със славата на един от най-изявените конници в християнството, поради което е избран за светец - покровител и на войската.
Днес е Велики или Разпети петък. Това е денят, в който е разпнат Божият син Исус Христос, за да стане изкупителна жертва за греховете на човечеството.
От 2010 г. с решение на правителството, България влезе в състава на християнските държави, обявили деня за неработен. Във всички епархии на Българската православна църква сутринта се отслужват Царски часове и Вечерня, като в центъра на храма се изнася Светата Плащаница. Обикновено тя се поставя на маса и православните християни минават под нея за здраве, като получават след това от ръката на свещеника стръкче здравец. Вечерта се извършва Опелото Христово.
На Велики петък Исус е погребан в каменен саркофаг в пещера, пред която поставят стража и огромен камък на входа. На този ден в храмовете се извършва неговото опело. На утринната служба се четат дванадесет откъса от Евангелието, които разказват за страстите (от църковнославянски - страданията) на Исус Христос. По време на богослужението вярващите държат в ръце запалени свещи, символизиращи величието на Спасителя по време на страданията му и духовното бодърстване на християните.
Неслучайно именно в този ден от Страстната седмица постът е особено строг: църквата повелява тогава да не се яде и да не се пие нищо - дори вода. На Велики петък, когато Спасителят умира на кръста, през деня не се служи Света литургия. На вечерна служба в храма се съпреживява Христовата смърт - изнася се Христовата плащеница, посветена на погребението на Спасителя. Преди началото на службата, в средата на храма се издига "гробът" Христов, украсен с цветя, а на престола се поставя плащеницата. Тя представлява парче плат, на което е извезан образът на положения в гроба Спасител. Песнопенията са посветени на страданията и смъртта Христови.
По време на богослужението от олтара се понас
... Читать дальше »
Християнският свят отбелязва днес един от най-светлите си празници - Цветница.
Имен ден празнуват всички хора, които носят имена на цветя и дървета.
Седмица преди Възкресение църквата празнува влизането на Исус Христос в Йерусалим. Според новозаветните евангелия Спасителят пристига в града, яздейки магaре, а вярващите го посрещат, като разстилат пред него дрехите си и маслинови клонки и с възгласи "Осанна".
След сутрешната литургия в църквата свещениците раздават на вярващите върбови клонки и всеки ги отнася до дома си за здраве. С тях се окичват вратите и се сплита венче, което се поставя на домашната икона.
Венчето от предишната година се изнася и се хвърля в река, за да отнесе водата болестите и лошото надалеч от хората. Върбовите клонки символизират палмовите, с които е бил посрещнат в Йерусалим Иисус Христос, затова празникът е известен и като Връбница.
В този ден, който е през периода на постите, се разрешава риба. Християнският свят празнува Цветница
В празничния календар Цветница е подвижен празник и се пада винаги в неделята преди Великден. Тази година католици и православни ще я честват в един ден, тъй като датата на Възкресение съвпада за двете църкви.
В българските народни поверия денят се свързва с възкръсващата природа, чийто символ са цветята.
От днес започна Страстната седмица или седмицата на страданията, като това е последната седмица от живота на Исус Христос.
Според православния календар всеки ден от тази седмица е Велик. Всяка година православните християни очакват със смирение Страстната седмица, за да захранят вярата, да укрепят мира и да защитят единството. Спасителят изкупва човешките грехове чрез жертва - в страдание, болка и любов, и го показва чрез възкресение.
На Велики понеделник Исус Христос, влизайки в Йерусалимския храм, се разгневил на събралата се тълпа. Храмът за молитви бил превърнат в тържище и в гнева си Божият син прекатурил масите на търговците. Затова на Велики вторник Исус прекарал в нравствени напътствия, а според църковния канон денят е отреден за смирение.
В деня на Светата и Велика сряда Юда отишъл при юдейските първенци и уговорил предателството на Христос за 30 сребърника. На Велика сряда обичаят пък повелява да се бере здравец, предимно от децата и на Разпети петък да се раздава за здраве. На Велика сряда не се работи никаква домакинска работа, а ако някой престъпи това правило, вярва се, че умението му ще се отнеме.
Велики четвъртък е свързан с Тайната вечеря, когато е установено тайнственото причастие. След вечеря Христос взел хляб, благословил го, разчупил го, раздал на учениците си и казал: "Вземете, яжте, това е моето тяло!". После вдигнал чашата и казал: "Пийте от нея всички. Това е моята кръв на Новия завет, която за вас и на мнозина се пролива за прощение на греховете". След причастието Христос признал пред своите ученици, че ще бъде предаден.
Велики четвъртък е най-очакваният ден през Страстната седмица от децата. Тогава се става рано, а навремето децата дебнели коя кокошка първа ще снесе. Това яйце се боядисвало първо в черв
... Читать дальше »
Днес се отбелязва един от важните християнски празници - Лазаровден.
Имен ден днес празнуват всички, които носят имената Лазар, Лазаринка, Лазо
В календара на църквата той е свързан с притчата за възкресението на Лазар, жител на гр. Витания, близо до Ерусалим. Според евангелието той и сестрите му Марта и Мария приемали в сиромашкия си дом Исус Христос и вярвали в неговата мисия. Лазар се разболял и умрял, когато Спасителят бил в земите отвъд река Йордан. При завръщането си Исус възкресил покойника на четвъртия ден от неговото погребение в знак на благодарност за проявеното от него гостоприемство.
Според средновековните писания Лазар живял още 30 години в строг пост и въздържание и е провъзгласен за първи епископ на град Китион на остров Кипър.
Празникът е с подвижна дата, отбелязва се винаги в предпоследната събота преди Великден.
В българската народна традиция Лазаровден, наричан също Лазарица, се свързва с порастването на момичетата и превръщането им в моми за женене. На този ден момичетата на възраст от 10 до 16 години се събират на групи от по 6-7. Всяка група си избира "кумица", която да ги води. Облечени в празнични носии и закичени с венци и китки, момите обикалят домовете в селото, като пеят обредни песни за всеки член от семейството и наричат за здраве и за богата реколта. Днес е Лазаровден
Вярва се, че къщата, в която са влезли и пели лазарки, ще бъде честита през цялата година. Домакините даряват момичетата с яйца и пари, плодове и дребни подаръци. Традицията е повелявала, че момиче, което не е лазарувало, не може да се омъжи. Освен това се е вярвало, че ако не е била лазарка, момата може да бъде грабната от змей.
Обичаите по Лазаровден и Цветница са женското съответствие на коледарските и сурвакарски обичаи на мъжете.
Группа экспертов болгарского Государственного агентства для болгар за рубежом приезжает в Молдову для выдачи удостоверения о болгарском происхождении и организует консультации для граждан, желающих получить информацию или подать документы на получение Удостоверения о болгарском происхождении.
Эксперты будут консультировать граждан в следующие дни:
- 6 и 7 апреля - в г. Тараклия, в здании районной администрации;
- 8 и 9 апреля – в г. Комрат, в здании Исполнительного комитета.
- 10-11 апреля– в с. Парканы, район Слобозия, в здании местной администрации.
-12 апреля - в г. Кишиневе
Граждане, желающие подать документы на болгарское происхождение, должны предоставить следующие документы:
1. Свидетельство о рождении (нового, или старого, советского образца) - оригинал и ксерокопия;
2. Документ, удостоверяющий личность (булетин или паспорт) - оригинал и ксерокопия;
3. Заявление (Молба/формуляр) к Государственному агентству для болгар за рубежом;
4. Декларация (формуляр),
5. Фотография – 1 шт.
Для супругов, сменивших фамилию после заключения брака, следует приложить Свидетелство о браке (оригинал и копию), где указано о смене фамилии.
6. Желательно предоставить и свидетельство о рождении родителя, у которого есть болгарское происхождение.
