Обичаи - Форум с.Парканы
[ Новые сообщения · Участники · Правила форума · Поиск · RSS ]
Страница 1 из 11
Форум с.Парканы » Форум сайта Парканы. » Болгария и все что с ней связано. » Обичаи (Обичаи)
Обичаи
parcanecДата: Среда, 06.03.2013, 00:59 | Сообщение # 1
Обичаи


Сватбата каквато е в нашите
представи, далеч се разминава от тази на старите българи.
Събитието е играло важна роля в живота на цялото село, като полагане на
основите на нова къща. Колкото по- здрави се изградят, толкова ще е по-здраво
семейството и нищо лошо не ще може да го събори. Затова и целият ритуал около
сватбата е обвит с мистични обичаи и обреди.
Сватбата е започвала още със самото годяване и изпращането в булчиният дом на
женихите. Те са имали за задача да проучат момичето и изразят желание за
сродяване. Постоянен обичай при идването им е щом семейството на девойката ги
покани в дома си, те да седнат до огъня и да ровят в него с машата. Това се е
считало за пряк знак за посещението – като се е схващало, че щом се хване
огъня, ще се хване и сговорът. Ако се постигне съгласие и годежът се обяви в
къщата, от този ден невястата /бъдещата булка/ ходи закичена с китка, в
предизвестие за щастливото събитие.

Поканването на гостите става с бъклица вино и съдинки с ракия, като се обикаля
цялото село. От този момент започват и приготовленията за сватбата, като
началото се поставя със замесването на хляба. То се извършва от три, шест или
седем жени, като брашното се пресява през три сита в три нощави  . Освен обикновен хляб се замесват и сватбенитекраваи, които са богато украсени. Един от тях се дарява на кума, други се носят
в шествието при отиването за булката. Вторият важен момент е приготвянето на
сватбеното знаме и в двете къщи. То се приготвя от девойки, като се използва
плат от бяла или червена кърпа, закичена с китка. Двете знамена при вземане на
невестата се съединяват.


Приготвянето на младото момиче за отвеждането му от дома е свързано с нейното
сресване и сплитане на косата от приятелките и. Съответен на сплитането у
невястата е обичаят на бръсненето на младоженеца, което се извършва от няколко
мъже, съпровождано от музика и песни. Накичването и забулването на булката са
последните грижи на нейните роднини преди да е отведена от дома й. Покриването
на момата става с червено платно, така че то да я скрива от чужди погледи.
Шествието от дома на младоженеца до дома на момата е съпроводено с музика и
разигравания.
Пристигналите за невестата
сватбари, намират дворната порта заключена и младоженеца трябва да даде дар, за
да си откупи булката. Прикритата девойка се прощава с родителите си като им се
покланя, целува ръка, а те я целуват по лицето. Бащата извежда булката, под
звуците на тъжна музика, през портата на дома и я предава на младоженеца.
Венчаването става непременно в черква, след което следва посрещането на младата
невеста в дома на младоженеца. Влизайки в къщата, младоженците стъпват на бяло
платно и биват захранени от свекървата с питка и мед.

Следват веселбите и хорaта, като сватбата завършва със
свождането на младоженците през нощта, в определена стая. Краят на свождането
се известява от младоженеца с пушечен гърмеж и изнасяне на брачната риза.
Присъстващите се черпят с топла, подсладена ракия, наречена “блага ракия”.
Сватбата завършва с разбулването на невестата. Снемането на булото се извършва
от кумата, която го хвърля на розов храст, където го оставят за кратко.

Всеки един обряд в сватбения ден има за цел да подготви младото семейство за
брачния живот и да го предпази от вреда в първите му стъпки. Макар много от
нещата да са се забравили или видоизменили в хода на времето, хубаво би било да
съхраним основната идея на старите българи, залегнала във всички обичай
съпътстващи този ден. А именно - полагането на здрави основи на новото
семейство, които нищо не може не само да разруши, но и да пропука.
Пролетни


Трифонов ден
Най-ранният пролетен обичай, шумно отбелязван от българите е Трифоновден,
Трифон Зарезан /14 февруари/. Денят, в който лозите “проплакват” е в чест на
лозата и на самите лозари. Пременени, снабдени с приготвен кравай, бъклица с
вино, съдинка с ракия и гозби, стопаните отиват на лозето и отрязват пръчките
на една от лозите. Орязаните места се поливат с вино и ракия, за да се роди
повече и по-хубаво грозде.Преди зарязването свещеникът извършва общ водосвет за
здраве и плодородие. Отиването до лозята представлява весело шествие, водено от
избрания цар на лозята – опитен лозар и честен стопанин, възкачен на кон и
коронован с венец от лозови пръчки. В дома си “царят” устройва угощение в
благодарнаст на оказаната му чест. Избирането и оставката му са били винаги
много шумни и тържествени, подсигурени с много съдинки вино и неспирни
наздравици.

Баба Марта /1 март/ Старите българи са вярвали, че със събуждането наПриродата са се пробуждали и злите сили. За справяне с лошотията се е използвал
червеният и белият цвят. На първи март къщата е осъмвала закичена с мартеници.
Най-старата стопанка е усуквала бяла и червена вълна на краченцата на малките
дечица, в плитките на момите и на ръцете на момците преди да изгрее Слънцето, да
са бели и червени през цялата година. Мартеница се е връзвала и на портата, на
малките животни и на всички овощни дръвчета в стопанството. Белият цвят за
старите българи е символ на дълголетие, а червеният прогонва болестите и носи
здраве и сила. От тези времена се ражда и най-типичният образ на мартеницата –
Пижо и Пенда, малкото бяло момченце и червено момиченце, предвестници на
Пролетта. Мартениците се свалят по посока на Слънцето при появата на щъркел,
лястовичка, или цъфнало дръвче. След това се слагат под камък или се закичват
овошките в градината.

СирницаС този празник българите означават седмицата между двете заговявания преди
Великия пост. Нарича се така, защото през тази седмица Църквата позволява да се
ядат само млечни и яйчни ястия от т.нар. блажни храни. Седмицата завършва в
неделя с народния празник Заговезни, когато за последно се ядат блажни храни
преди Великия пост. Вечерта се палят огньове, на които се събира цялото село и
се устройват игри. Огънят се прескача за здраве от по-смелите. Освен огньовете,
в много краища на България се правят и големи факли от слама, които се разгарят
буйно при разиграването с тях. Вечерта цялото семейство се събира и преди да се
седне на празничната трапеза, всеки член на семейството иска прошка от останалите,
за направените грешки през годината. Спазва се определен ред – първи искат
прошка децата от своите родителите с думата “Прощавай!”. Истинско веселие
настава при завършека на вечерята с хамкането на халвата. Тя се връзва на един
конец и всички деца сядат около нея. Борбата започва със залюляването на
парчето халва, което трябва да се захапе с уста. Детето, което първо улови парчето
е победител.

Тодоровден / първата събота на великденския пост/ Наричат го още Конски великден, защото на този ден семесят краваи в чест на конете. След като краваят се приготви, най-често във
формата на подкова или конче, се занася в църквата да се освети и след това се
раздава из селото. Към обяд се устройва надпрепускане с коне, мулета и магарета.

Кукерски обичаи Най-динамичният и колоритен български обичай сакукерските игри, които се правят 50 дни преди Великден. Те се пренасят във
времето от средновековието до днес, за да се борят със злото събуждащо се рано
на пролет. В началото на Великденските пости, след Сирни неделя, селата се
огласяват от танците и игрите на кукерите. Кукер може да бъде само мъж , ерген
или млад женен мъж, физически здрав и много як, който може да носи тежкия
костюм. Маските на кукерите са задължително от кози и овчи кожи. Те изобразяват
страшни животни или грозни и уродливи човешки лица имащи за задача да изплашат
и прогонят злите духове. Често мъжете са облечени в женски сукмани и фусти,
като са наметнати с шарени пубери. Задължително в едната си ръка държат дървена
сабя – топуз, удебелена тояга в единия край или овчарска тояга. Звънците са
най-важният реквизит от костюма на кукерите – от малки медни звънчета и се
стигне до големи хлопки и чанове. С тях те шумно огласят цялото село от изгрев
до залез Слънце в неспирни танци и игри по улиците на селото. В някои райони на
България се избира кукерски цар който води шествието. Неговата “свита” се
състои от преоблечени в дрипи момчета, които го пазат със сопи и тояжки.
Най-чаканата част от празника е обхожденето на селото от къщите и влизането във
всяка къща. Смятало се е,че те носят благополучие и плодородие с влизането си в
дома. Пожелавайки здраве и берекет през годината, те биват дарявани от
стопаните с различни дарове. Празника завършва със заключителните кукерски игри
на селския площад.

Лазаровден / 8 дни преди Великден/ Най – романтичният празник за младите момичета презонези времена е бил лазаруването, когато започват първите момински трепети. С
навършване на 17-18 години момичетата могат да станат лазарки и с това да се
обличат и държат като моми. Именно затова за девойките, това е бил
най-дългоочакваният ден – денят на тяхното съзряване. Подготовката за празника
започва две недели преди Сирни Заговезни, тъй като е свързана с много дълго
приготвяне. Момите – лазарки заучават нови песни, припомнят си хора, набавят си
необходимите дрехи. Обичаят задължително включва няколко персонажа: боенец,
лазарки, кум, момци, гайдар. Боенецът е 12-15 годишно момче, чисто и нелюбило.
То трябва да умее добре да води и вие хорото, като издържа на дългите и тежки
танци на лазарките. Лазарките са млади момичета достигнали пълнолетие, облечени
в празнични одежди. Върху премените си носят невестински накити. Най - важната
част от празника е боенишкото хоро, което се играе на селския площад. Момък,
които възнамерява да се ожени за някоя от лазарките , се хваща начело на хорото
и го отвежда у дома си. Там лазарките целуват ръка на родителите му, а неговата
избранница, ако го иска за свой годеник му дава китката си.

ВеликденНай-светлият пролетен празник е Великден, свързан с Възкресение Христово.
Цялата страстна седмица преди Възкресението е свързана с много църковни
ритуали, които следват пътя на Христос от Голгота до Безсмъртието. На Велики
Четвъртък, когато Христос носи Кръста си - се боядисват яйца в червен цвят и се
приготвят великденски краваи. Те се раздават на близки и приятели за здраве в
деня на празника. На Великден свършва 45 дневният пост и за първи път може да
се ядат блажни храни. Семейството се събира на празнична трапеза, като се
устройват борби за най-здраво яйце: чието яйце излезе най-здраво, той ще е
най–силен през годината.

Гергьовден На този празник се коли агне в жертва на светеца св. Георги,покровител на овцете и овчарите. Най-често това е първото родило се мъжко агне,
обикновенно бяло на цвят. Приготвят се и гергьовски краваи – един за кошарата,
един за трапезата и друг за раздаване за здраве, които са богато украсени с
моделирани символи. Сутринта преди извършването на обреда, стопанинът отива на
нивата и заравя едно червено яйце, пазено от Великден. Откъсва зелен клас,
който отнася в къщи за предпазване от градушка, след което овцете се захранват
с треви, а вратите на къщите се окичват със здравец.

Преди изгрев-Слънце, девойките изплитат венец, с който закичват първата издоена
овца в стадото. След кръвната жертва, агнето се изпича цяло, обикновенно
пълнено с ориз. Когато е готово се освещава от свещенника и се слага на
общоселска празнична трапеза на която се сбрало цялото село. Веселието се
допълва от направените т.нар. гергьовски люлки, направени под зелени дървета,
на които всички се залюляват за здраве. Друг елемент на тържеството е
гергьовското хоро, което се заиграва и се води само от жени. Празникът е един
от най – светите празници за старите българи, на който те са изразявали
съпричастността си един към друг и заедно са посрещали полската работа, чакаща
ги след този ден до края на лятото.


Летни
Лятото е било време за работа
/а не отпускарски сезон/ в онези времена носещи мирис на узряло жито и пръст.
Летните обреди и обичаи са свързани с полската работа и урожаят. Пеперуда еразпространен във всички краища на страната обичай, който моли Природата за
дъжд. Изпълнява се от девойки, ръководени от възрастни жени, които ги
напътстват в извършването на обреда. Малката пеперуда, която пърха умолително с
крилца и моли за дъжд винаги е девойче сираче. То цялото се отрупва със зелени
клончета и листа от бъз и единственото, което се вижда, е лицето му. Танцувайки
из цялото село, от къща на къща, девойчето заедно с придружаващите го
пеперугарки отмолва дъжда, за да се роди жито. Във всяка къща пеперудата е
посрещана и дарявана с жито и брашно, изнасяни в сито, за да е сита годината.
Горещници – вярва се, че трите най-горещи дни през лятото са 15,16,17 юли – св.Кирик и Юлита, св. Атиноген, св. Марина. Третият от тях е най-опасен и се
нарича още Огнена Марина. По много краища на България в тези дни не се е
работило, защото се е вярвало , че всичко що се хване се пали и изгаря.
НестинарствоМитичната игра с огъня омагьосва и пленява, като разпалва душата в деня на св.
Константин и Елена. Преди обаче танцът на жаравата да омая събралите се от
няколко села люде, е необходима голяма подготовка за празника. Всяко
нестинарско село си има главен нестинар, който е най-грижливият относно обичая
и най-често прихващан и играещ на огъня. Денят преди сбора, на селският площад
се подготвя огромен огън.Той бива запалван щом се смрачи и цялото село се е
насъбрало около него. Щом дървата изгорят, жаравата се разстила в кръг. Тъпан и
гайда огласят в миг околността. Под звуците на божествената музика нестинарите
биват прихванати и смело започват да танцуват боси върху жаравата, държейки
иконата на св. Константин. Те знаят, че светецът дава сили за издръжливост в
огъня, по което се съди за благоволението му и за праведността или грешността
на нестинаря.
Еньовден / 24 юни / Денят на рождеството на св.Йоан Кръстител – 24 юни есвързан с представите на българите за промените в Природата. Смята се, че в
утрото на празника Слънцето се преобръщало три пъти и се връщало назад, и
заради това изгрява по-късно. Обичаят е свързан с различни гадания и всеобщо
бране на билки, които се смятало, че в този ден имат магична сила. Набраните на
Еньовден билки са с най-лековита сила и затова цялото село дружно отива да
събере лековити треви на празника. Събраните билки се връзват на букет – Еньова
китка, и се слагат да съхнат, за да служат през цялата година за лекарства.
С Еньовден е свързан и друг обичай наречен Еньова буля. Денят е чакан с нетърпение от момите, които иматприлегнал на сърцето момък и желаят да се вземат с него. В навечерието на
празника момите слагат в менче пълно с “мълчана” вода наречените си китки, с
вързан на тях пръстен или друг накит. Съдът се покрива с престилка , заключва
се с катинар и се оставя да пренощува под звездите, задължително до розов
храст. На сутринта булята - избрано от селото невръстно момиченце, в
присъствието на мъже и жени изважда китката, която първа хване с ръка. Момата,
чиято китка е извадена ще се омъжи най-скоро. Според китката, старите жени са
гадаели какъв ще е младоженецът.
Есенни
Димитровден
Свети Димитър носи зимата яхнал черния си кон, като сипе от бялата си брада
първите снежинки. На този голям български празник се приключва полската работа
и с големите селски събори се слага начало на празниците и женитбите. На
селският площад, пред погледите на ергените и родителите им, се е извивало
моминско хоро, наречено “сглядно”. Често веднага след празника са се обявявали
и първите годежи.
Празникът слага край на строителните работи, като гурбетчиите и ратаите се
завръщат по родните си домове. В селата се завръщат и хайдутите, за които
гората става студена и недружелюбна. Предстои им дълга зима, свързана с кроежи
за бунтове и въстания на пролет.

Никулден, св. Никола/6 декември/
Празникът е в чест на св. Никола,повелител на моретата и покровител на
рибарите. Най-характерното за празника е приготвянето на специално ястие –
рибник / печен в тесто цял шаран/ и обреден хляб, наречен никулденски хляб.
Приготвят се и постни ястия, като цялoто
семейство се събира на празнична вечеря. Рибникът и хлябът се прекъдяват и от
тях се раздава на всеки член от къщата. Обичаите около Рождество Христово /
Коледа / са най-очакваните и изпълнени с копнеж.
</b>
<b>Бъдни вечер и Коледа

Целият ден минава в приготовления за вечерта, в която ще се посрещне раждането
на Исус Христос,като в миналото към бъдничарската трапеза се прилагат
изключителни изисквания. Ястията се слагат на слама, постлана направо на пода.
На тази вечеря трябва да присъстват всички храни произвеждани от стопанството,
за да е пълна годината.
Ястията могат да са само нечетен брой – 3,7,9 и т.н. като задължително са само
постни – варено жито, ошаф от различни плодове, пълнени с ориз пиперки или
сърми, баница и т.н. Принасят се и традиционните питиета – вино и ракия. На
трапезата се поднася богато украсена с моделирани фигури пита или кравай,
наричан коледник. В него е скрита парата и всички очакват разчупването му след
молитвата, за да видят на кого ще се падне тя. Вечерята започва след
прекадяване с тамян на трапезата,като преди това се прекадяват цялата къща и
всички стопански сгради с добитъка в тях. Храненото се ръководи от най-стария
който разчупва коледника и дава на всеки късче в съответния ред.
Особенно внимание се отделя на бъдничерският огън. На огъня се слага дебело
дърво или пън, наричан бъдник. След прекадяването на трапезата се прекадява и
той и се поставя в огнището. Горенето на бъдника не трябва да спира цялата нощ.
За тази цел някой от къщата остава да бди над огъня. Коледуването е
най-дългоочаквания момент от цялата празнична вечер за всяка къща. Коледарите
са дружини с определен състав до десет души, облечени в специални празнични
премени. Един от тях е предводител, наричан станеник. Той е с бъклица в ръка и
води дружината от къща на къща. Обхождането става само през ноща.
След поздравите във всеки дом, коледарите изпяват “песента за къщата”, която
благославя дома. По желание на домакините те изпяват песни за някои от
членовете на семейството – за момъка, за момата, за малкото дете. Коледарите се
даряват от стопаните на къщите с приготвен коледарски кравай и с пари. Здраво
свързано с Бъдни вечер е и полазването. То се състои във вярването за
щастливостта и нещастността на първото посещение на външен човек в този дом.
Домакините помнят първия полазник и съдят за идната годината от неговия полаз.



Болгарские танцы

>История Болгарии
>Болгарский народный костюм.
>Болгарская музыка.
>БЪЛГАРСКИТЕ ОБРЕДИ
>Български предсватбени обичаи и обреди
>Болгарский язык
>Самоучители Болгарского языка он - лайн
Прикрепления: 7272007.jpg(34Kb) · 4247753.jpg(106Kb)
Добавить в:






Сообщение отредактировал
[ (MD) ]
Форум с.Парканы » Форум сайта Парканы. » Болгария и все что с ней связано. » Обичаи (Обичаи)
Страница 1 из 11
Поиск:



Чтобы добавить сообщение, необходимо авторизоваться.
© 2013 | | Карта сайта
Перевести: