Нашите корени
Това е темата, за която са се събрали третокласниците от Средното училище номер 3 с класна ръководителка Ольга Петровна, българка по произход. Вече имах възможност чрез в. "Черно море", който тук в Паркан четат с жадни очи, да кажа, че 96 % от жителите му са българи. И разговорът за "нашите корени" не е случаен. Това е вечна, непресъхваща тема за тукашните българи и с всяка изминала година тази тема става все по-жива и по-трепетна, особено за най-малките, които все още имат възможността да чуят от своите прабаби и баби разказ или песен за онова далечно време на 1805 - 1807 г. Тогава новоназначеният новоросийски генерал-губернатор Арман Еммануел Дюплеси де Ришельо нееднократно посещава Тирасполь и се убеждава, подтикван от генерал Инзов, да се възроди в този район производството на естествена коприна и да покани от България майстори по отглеждането на копринената буба. ("Пригласить шелководов...") Така още в началото на 1805 и 1806 г. се провежда интензивна подготовка за приемането на голям брой изселници от Германия и България. Първоначално те трябвало да бъдат настанени в Одеса. От Германия не пристигат очакваните преселници. Но се знае приблизително, че в Паркан през цялата 1807 г. са пристигнали със своите семейства на 15 март Станчо Спасов, Мино Николаев; на 24 март Тодор Топал; на 4 април Симеон Николаев, Петър Узун Танас, Никола Стоянов, Петко Пелтек; на 12 април Волко (Вълко) Чунжук, Зело (Жельо) Диордиев, Киро Волков, Ангел Генов, Никола Бахчеванов; на 16 юни - Стою Николаев, Стоян Ников, Стоян Димов, Стамо Иванов, Стоян Ангелов, Волкан Драган...
...
Читать дальше »
