| parcanec | Дата: Среда, 06.03.2013, 01:12 | Сообщение # 1 |
| Обреди и обичаи в българския бит
Сурвакане
Най-характерният за Нова година обичай известен в цялата страна. По смисъл е
пожелание и обредно осигуряване на здраве чрез докосване със сурова пръчка, и
то именно в началото на годината. Сурвакарите са малки де ца до 12 годишна
възраст. Събрани на групички от няколко деца, те обхождат домовете на своите
близки и съседи, като започват от своя дом. В чиста премяна и в торбичка, всяко
дете носи свежо окършена и украсена пръчка, носеща специално название- сурвакница,
сурвачка, сурокница, суровакница, василичарка и др. Нейната украса, свързана
често с основния за даден район поминък, е твърде разнообразна- преплетени
клонки, нанизи от пуканки, сушени плодове, дребни парички, вълнени конци, малки
кравайчета. Най-напред децата удрят с пръчката всеки член от семейството, като
започват от най-възрастния, и честитят:
"Сурва, сурва година,
весела година,
зелен клас на нива,
голям грозд на лозе,
жълт мамун на леса,
червена ябълка в градина,
пълна къща с коприна,
живо-здраво догодина,
догодина, до амина."
Сурвакарската благословия не се
пее, а се изрича и представлявя вербална магия за здраве и изобилие във всичко.
Често се сурвакат и домашните животни. В някои села децата пеят и песни.
Навсякъде те получават от домакините кравайчета, плодове, орехи, сланина,
дребни пари и по-малки подаръци. Някъде дряновите пъпки от сурвакницата се
пускат в полозите на кокошките, за да се мътят пилета. Среща се и вярването, че
младите жени, за да им растат дълги и лъскави косите, трябва да ги мият с вода,
в която пускат откъснатите скришом пъпки.
Ладуване
Дайлада, Тайлада, Топене на пръстени-
народен обичай, изпълняван на Нова година от девойки. Названието е от припева-
обръщение, който се повтаря в песенния съпровод:"Ой ладо, ладо, момиче
младо". Ладуването е колективно гадаене за женитба. Срещу празнеки момите
донасят от извора или от кладенеца мълчана вода в бял нов бакър, в който
потапят пръстените или китките си с привързан на тях белег- пръстен, гривна,
обеца или др. Покритото с червено було котле оставят през нощта под трендафил
или овощно дръвче "на звездите". Сутринта една от момите или
малко момиче (с живи родители), облечено като булка, вади пръстените и китките,
а останалите пеят кратки песни и припевки ("ладанки"). С тях те наричат
за близка или по-далечна женитба, за щастие в брака, социално положение и
качества на българския жених: "Жълто було трески сбира" (Момата ще
пристане), "Зряла дюла и презряла" (Ще се омъжи стара), "Сам си
здравчец на камъче" (Ще се омъжи за сирак) и др. Песента-наричане е
призвана чрез магията на словото да сбъдне надеждите за щастлив семеен живот.
Всяка мома си взема малко овес от котлето и го слага под възглавницата си.
Вярва се, че който момък сънува през нощта, за него ще се омъжи. По това, дали водата
в котлето ще замръзне в котлето през нощта, се гадае зе здраве през годината.
Накрая се играе общо хоро. Ладуването е характерно за Средна и Сев. България,
Средна гора и отделни места на Зап. България. В останалите райони се нарича
надпяване на пръстени, Еня, Мартифа, Изпълнява се на Лазаровден, Гергьовден или
Еньовден.
Хамкане
Обичай, изпълняван на СИРНИ ЗАГОВЕЗНИ. На края на конец, закачен на тавана
или на дълъг прът, се връзва сварено обелено яйце, халва или въглен. Конецът се
залюлява в кръг и всички около трапезата се опитват да уловят закаченото с
уста. Когато младите се наиграят, а старите- нарадват, запалват конеца. Според
това как гори се гадае за здраве, дълъг живот или близка смърт. В някои райони
на страната по същия начин се гадае за бъдеща реколта, приплода на добитъка или
предстояща женитба. На отделни места в Изт. България, Охридско и Кукушко с
водата, в която са се варили яйцата за вечерята, си мият лицата на следващия
ден- чист понеделник, за да се предпазят от бълхи и мухи. Пак в тези райони
черупките от същите яйца сутринта след Сирни заговезни изхвърлят на улицата, за
да пропъдят бълхите.
Оратници
Олалие- обичай, изпълняван на
сирница. Участниците в него са момчета и ергени. Преди вечерята ергените
запалват по високите места край селото предварително подготвени купове от
слама, съчки, шума и др. Стремежът е огънят да има колкото се може по-висок
пламък, защото се вярвя, че докъдето стига светлината му до там няма да пада
градушка през лятото. Действията около него са съпроводени с шеговити песни и
заклинания. Ергените, а в някои райони на страната и жени и деца, прескачат
огъня за здраве и предпазване от бълхи.
Лазаруване
Общобългарски обичай в обредната система от момински пролетни обичаи.
Лазарските обичаи и игри са между най-жизнерадостните, най-поетичните и
най-масовите бълг. нар. обичаи. В целия празнично-обреден цикъл са застъпени
онези обичайни елементи, които засягат любовта на младите, тяхната предстояща
женитба и бъдищия им семеен живот. Основната възрастова група участнице са
моми, и то най-вече тези, на които им предстои женитба. В някои области на
страната изпълнители са и момчета на възраст от 5-6 до 10-12 години.
Подготовката започва още от празника Свети Четиридесет мъченици- събират се,
учат и си припомнят лазарски песни и игри. През постите, когато не се играе
хоро, тези събирания събирания са били единствената забава за женската челяд.
Обикновено лазарските групи се разпределят по махали и включват участници от
една и съща възраст. Лазарките са облечени в местна празнична носия или с
невестинска премяна, взета от наскоро омъжена жена. Накити от монети, цветя,
венци и пера допълват пъстрите лазарски костюми. Групата се събира в деня на
празника в дома на избраната от момичетата водачка но групата. Обикалянето на
къщите става от обяд на този празник до обяд на Връбница. Повсеместно е
вярването, че където са влезли и пели лазарки, ще бъде честита цялата година. А
лазарските песни са изпълнени с копнеж за любов и женитба, за плодородие,
здраве и семейно благополучие. Навсякъде те са дарявани с яйца, понякога с
пари, брашно, мас. Брашното стопанката изнася в сите, което после
търкулва. Според това как ще падне то гадаят за плодородието през
годината. В някои райони Лазаруването завършва с Кумичене, а в повечето случаи най-вълнуващият
момент е лазарското хоро. На него се събира цялото село. Тук жени и ергени
оглеждат нагиздените моми и избират своите бъдещи снахи и съпруги, тъй-като
лазарувалата мома се смята вече готова за женене.
Великден, Възкресение Христово
Датата на този най-голям и тържествен православен празник се определя всяка
година съобразно лунния календар. Великден зависи от първото пълнолуние след
деня на пролетното равноденствие. В евангелските текстове често се споменава,
че приживе Иисус Христос нееднократно предсказва разпъването си на кръста и
Възкресението си след три дни. И когато на третия ден след погребението Му
Мария Магдалена отива с други жени в гробницата, за да намаже тялото на Иисус с
благовонни масла, каквато е била древноюдейската традиция, намира гробницата
празна. Приготовленията за празника протичат през цялата предходна седмица.
Червените великденски яйца се боядисват обикновено на Велики Четвъртък или на
Разпети Петък. С първото, боядисано в червено яйце бабата чертае кръстен знак
по челата на децата, за да са здрави и румени през годината. Това яйце се слага
пред домашната икона, в сандъка с момински чеиз или се заравя в средата на
нивата, за да я пази от градушка. На Велики Четвъртък се подновява квасът и се
замесва тестото за великденските хлябове. Те носят най-разнообразни названия:
"великденски кравай", "богова пита", "кошара",
"харман", "квасник", "яйченик",
"плетеница" или "кукла". Обикновено се украсяват с нечетен
брой червени или бели яйца и усукано около тях тесто. Жените приготвят и
по-малки великденски хлебчета с по едно червено яйце в средата, които се дават
на първия гостенин, на кумовете, на девера и на роднини. Великден се празнува в
продължение на три дни. Сутринта всички отиват на черква за тържествената
литургия и се връщат със запалени свещи вкъщи, като се поздравяват с
"Христос Возкресе!" Младоженците през този ден гостуват на своите
кумове, родители и на девера. Те носят великденски хлябове и кошница с червени
яйца. Посрещат ги с богато подредени трапези. През трите празнични дни се
играят хора на мегдана, а момите и ергените връзват люлки и се люлеят, като
пеят обредни песни.
Кукерските обреди - тясно свързани с битието
Кукерите се срещат главно в
Югоизточна България, а в североизточната част същият обичай се среща рядко и се
смята за пренесен по-късно от тракийското население, преселило се на
североизток по време на войните - в Силистренския район, Тутракан и др. Тук
обичаят се среща само при компактно заселено тракийско население. Типично за
него е, че той се изпълнява на сипни-заговезни (февруари-март). Важен момент в
обичая е символичното заораване и засяване на мегдана. Това говори, че обичаят
има пряка връзка с поминъка на населението, а от историческите данни се знае,
че един от основните поминъци на траките е земеделието. Според античните автори
Омир и Херодот Дионис е не гръцки бог, а чужденец, дошъл от Север. Култът към
Дионис бил разпространен по цяла Тракия, която е неговата родина. Той е бил
почитан от всички тракийски племена - и меди, и беси, и дантелети. От VI в
пр.н.е. Дионис става гръцки бог. Той близа в древногръцката митология като
създател на лозята, като почитател на виното. В чест на бога Дионис в Гърция
били устройвани празненства два пъти в годината. Особено тържествени били
игрите и забавленията, които ставали през месец антестерий (февруари) и се
чествали с шумни шествия и веселби, които траели по три дена. След появата на
християнството и залеза на езичеството култът към Дионис не изчезва безследно.
Сведенията за кукерски игри през IV век от новата ера намираме в житието на
мъченика християнин Дазий. Култът към Дионис, преминал и у българите, векове
наред е останал да живее в цикъла на календарните ни обичаи и кукерските игри.
Обредите, които извършват кукерите, са тясно свързани с трудовата дейност на
хората и тяхната надежда за богат плод от ниви и градини. Клатушкането на
главата на главният кукер според народа е, за да натежат от зърно класовете на
житата. Падането му на земята означава тежка жътва през годината. Боричкането и
търкалянето носели здраве и успех в труда. Звънците на поясите имат
"мисията" да пропъждат болести и лошотии, които спохождат хората.
Коледуване
Колада, Голяма Коледа, Божик, Божич-
най-богатият в обредно отношение зимен празник и един от най-големите годишни празници,
познати в цялата българска етническа територия. Той съвпада с периода на
зимното слънцестоене. Връзката му с този повратен момент в природата определя
богатството му в празничната обредност и мястото му в народния календар.
Обичайно- празничният комплекс, фиксиращ началото на новата слънчева година,
изобилства с гадания и предсказания за бъдещето, с магически обреди, действия и
практики с продуциращ характер, отгонващи и предпазващи магически действия,
които са за осигуряване на стопанското и семейното благополучие. Празникът е
своеобразно продължение на Бъдни вечер, защото започва още от полунощ с обичая
Коледуване. В него участват само мъже. Всички носят едно общо име, което в
различните говори е в различни форми- коледари, коладници, коледаре, коледници
и др. Още на игнажден те си избират водач (станеник, старец) и се организират в
групи по 10-15 човека. В групите има и по-малки момчета (котки), които
обикновено се движат пред коледарите и известяват стопаните за тяхното идване.
Коледарите са в традиционно празнично облекло и със специална украса на
калпаците. От полунощ до сутринта те обикалят домовете. Те пеят специални
обредни песни, различни по мотиви, според мястото на изпълнение и лицето, за
което се пеят. Най-общо те са обредно пожелание за щастие в семейството и
придобив в стопанството. Първата песен обикновено започва с думите:
"Стани
нине, господине!
Тебе пеем, домакине!
Добри сме ти гости дошли,
добри гости, Коледари!"
След песните, водачът на групата, който
държи в ръце подарения от стопаните коледарски кравай, изрича и коледарската
благословия:
"От Бога ти много здраве, от нас
малко веселбица!"
Даряват ги още с пари, месо, сланина, боб,
брашно, вино и др. Коледуването завършва с общо угощение, на което са поканени
и др. мъже, у които са коледували. Останалите след това продукти се продават и
парите от тях се дават на бедните или на църквата. От друг тип е коледуването в
Зап. България и селата около София. Съставът на групата включва старец, облечен
в обърнат наопаки кожух, окичен със звънци и тояга в ръка, изричащ
благословията, Баба, облечена като невеста, магаре, което носи подаръците,
трохобер за краваите, гайдар и пеяче, един от които, наречен четник, изрича
молитвата. Днес църквата чества Рождество Христово в 7 последователни
дни- 5 предпразненства (20-24.
ХІІ.) и 2 празнични дни (25-26.ХІІ.).
Нестинарство
Нестинарите- пазители на
скритото знание Нестинарството не е само игра в жарава. То е система от
вярвания и обреди по специален нестинарски календар, които се извършват от
йерархично организирана общност (братство, на старогръцки “тиас”) и от
общуващите в различна степен с общността вярващи. На територията на Република
България нестинарската обредност към днешна дата е запазена до голяма степен в
село Българи, община Царево. Веднага подчертавам, че нестинарската общност в
селото, начело с епитропа, е съхранила автентичността на обреда, въпреки че от
десетилетия няма нестинари от “нестинарско коляно”, които да играят в огъня.
Нестинарската вяра-обредност не означава непременно, че носителят й трябва да
играе и в огъня. Вярата повелява, че влизането и играта в огнения кръг е
желание на Светока (Св. Константин). Само той може да “отвори пътя” на
нестинар. Не са редки случаите сред нестинарските общности в Северна Гърция,
когато никой не влиза в жаравата, въпреки че тиасите са многобройни и мнозина
от нестинарите неведнъж са играли в огнения кръг. Излизането от изолация след
освобождението на България, десетилетната несигурност сред потомците на
нестинарите как ще бъдат възприемани от обществото заради особеното състояние,
в което изпадат, когато играят в жаравата, и преследванията им все още не са
преодолени. В този смисъл деликатното подпомагане на обредността може да доведе
до нейното възраждане.
Болгарские танцы
>История Болгарии
>Болгарский народный костюм.
>Болгарская музыка.
>БЪЛГАРСКИТЕ ОБРЕДИ
>Български предсватбени обичаи и обреди
>Болгарский язык
>Самоучители Болгарского языка он - лайн
Прикрепления:
Добавить в:
В Мой Мир
Сообщение отредактировал |
| |
| |
