Професор ЕМИЛ БОЕВ
В старата, престарата Европа, която самите европейци са познавали и познават отлично, се оказа, че през XX век може да бъдат открити етноси и народи, за които преди никой не бе чувал. Не става дума за държави и различни държавни формации, които по принциап са нетрайни, менят своите названия, граници, форма на управление, възниквали са и възникват по различни политически, икономически, етнически и други причини, съществували са в по-дълъг исторически период или за съвсем кратък отрязък от времето. Че това е така, доказва фактът, че твърде малко са на брой държавите в Европа, които са били изградени на етнична база, носят названието на основния си етнос и имат повече от десетвековна традиция на съществуването. Ако за произхода и етничната хомогенност, примерно на етруските или на народа на Атила, може да се изказват предположения и все още да се спори, за населението на Балканския полуостров през XIX век съществува ясна представа, тъй като реално съществуващите народи са оставили достатъчно следи, отнасящи се за времето преди XIX век, дори и тогава, когато балканските държави си присвоявали чужди територии и чуждо население и държавните граници са се променяли.
Това обстоятелство не е променяло по същество етничната панорама на полуострова и етничния идентитет на неговите жители. За това именно е невъзможно да се открият данни за изкуствено създаваните нации като македонци и гагаузи, идеолозите, на които с хули и лакти се мъчат да си намерят място в историческото пространство на Балканите. Неморалното в случая е, че науката се използва за прикритие на посегателството и експанзията. Но да бъдем по-конкретни.
Колкото и да е абсурдн
...
Читать дальше »