| parcanec | Дата: Среда, 13.02.2013, 15:23 | Сообщение # 1 |
| 
Айдемирски девически манастир "Покров Богородичен"
Това е нов манастир, изграден през 1996 г. Тогава епископ Генадий прави дарение, с което се построява храма. Манастирът е изписан от студенти, завършили иконография. В църквата има 12 портрета на светци и там се съхраняват и мощите на светеца Св. Терзий. Църквата разполага с колекция от стъкленици и стъклени шишета с изработени разрятия от всички краища на света. Понастоящем в манастира живее игуменката Йоанна с нейната си помощница. Дворът на манастира представлява красива цветна градина с беседка по средата. Айдемирският манастир отстои на 7 км. от град Силистра, до село Айдемир.
Алботински манастир „Възкресение Христово”
Алботинският манастир произлиза от село Алботин, което е изчезнало. Манастирът е вграден в скала към сеевеерната част на реката. Това се е извършило благодарение на пещери, чрез които са издълбани помещенията и са построени външните фасади. Поради лесно проходимото и достъпно място, Алботинският манастир е бил унищожен изцяло. Църквата на манастира е издълбана от запад на изток, защото такова е било изискването на канона. Помещенията на манастира представляват верига, като всяко от тях било с изход към тераска. Намерени са останки от трекорабен храм, в който се пазят стенописи и декоративни колони. Това е доказателство за благолепие и молетвен живот. До ден днешен се правят събори, посветени на Въскресение Христово, името, на което вероятно е бил посветен храма на манастира. На северозапад скалата на манастира е на зва етажа, някога там е била трапезарията. Тя е била втората по-голяма зала след църквата. В източната част на храма се намира доста по-голямо помещение и там са разположени килиите. За последно, манастирът е бил действащ през 14-ти век, доказателство за това за откритите стенописи и надписи, както и обици и гривни при разкопките та 29 християнски гроба. Алботинския скален манастир е на 20 км. от град Видин. Можете за стигнете до него с кола.
Александрийски манастир „Св. Пророк Илия”
На мястото на Александрийския манастир, който е бил разрушен от турската армия, е било азградено дървено теке, което в последствие също е разрушено и вече не съществува. Текето се е състояло от 2 отделни помещения с широк навес. В едното помещение е бил гробът на светеца, а другото било магерницата. Чрез дарители през 2004 г. се построява параклис „Св. Пророк Илия”. В момента манастирът е действащ. Разполага с голям двор, обграден от каменен зид. В близост до него се смята, че има извор с лековита вода. Прокарана е чешма в двора на манастира, където можете да пиете от нея. Манастирът се намира в Добричка област. Можете да стигнете до манастира с автомобил, като след град Крушари се отбивате към с. Александрия. Разстоянието от Крушари до манастира е около 10 км.
Араповски манастир "Света Неделя"
Араповският манастир e създаден прес 19-ти век. Намира се до древно аязмо. Започва да се строи още приз 1856 г. От известни родопски майстори. През 1859 г. в Араповския манастир са учредени новобългарско училище и шампарница, през 1868 г. е създадено училище за свещеници. Манастирът е опожарен от турските войници по време на руско-турската освободителна война, но по-късно е възстановен. Майстор Стоян Узунов сътворява олтарният иконостас и 4-те иконостаси. Главната църква „Св. Неделя” е посторена през 1859 г. Запазени са много стенописи, създадени от Георги Данчов и Алексий Атанасов. На тях се открояват сцени от живота на св. Иван Рилски, както и на Кирил и Методий. В близост до северната порта на манастира е аязмото. През 1870 г. там е изграден параклис, изографисан от Г. Данчов. Заслужава си да видите кулата-крепост, която е направено по поръчка на хайдутина Ангел войвода. Тя е била използвана за жилищна постройка и наблюдателница. Кулата е правоъгълна и е на 3 етажа, като първите 2 етажа са били приспособени за бойници. Третият етаж е жилищтната част, изградена от паянтова дървена конструкция, където се дават под наем на туристи и посетители. Сградите в Араповския манастир са построени на два пъти. Първоначално е направен П-образен корпус, като в днешно време са се запазили монашеските килии от него. В по-късен етап е построено още едно крило под формата на Р. Там е била гостоприемницата. Араповският манастир е на 10 км. от град Асеновград, в непосредствена близост до с. Златовръх.
Аладжа манастир "Света Троица"
Името му произлиза от турската дума „аладжа” – в превод „пъстър”. Това се дължи на ярките цветове на стенни рисунки, останали от Средновековието. От около 4-ти век има данни за примитивни монашески килии. Някои историци смятат, че в скритите скални помещения на манастира християните са можели да изпълняват своите религиозни обреди. Археолозите са открили монети и керамични парчета от 4-ти и 5-ти век, датиращи от времето на Юстиниан и Константин. Все пак това не са убедителни доказателства, че манастирът вече е съществувал. Вероятно е пещерите да са били жилища на бедните или са използвани като убежища при варварски нападения. Доказателствата за завършения вид на манастира са от 11-12 век. Параклисите и монашеските килии са издълбани направо във варовиковите скали. Свързани да помежду си с външно стълбище и са на 2 нива над земята. На първия етаж са били стаите на монасите, кухнята и дневната, както и малка църквичка, а на втория етаж бил параклиса. Аладжа манастир е паметник на културата и музей. В момента е недействащ. Неговата красота заслужава да бъде видяна, както и комплекса „Катакомбите”, който има сходна история с манастира.
Бачковски манастир " Успение Богородично "
Историята на Бачковския манастир „ Успение Богородично „ започва някъде около 1083 година когато император Алексий I Комнин дарил на своя прославен военачалник Григорий Бакуриани земи около крепостта Станимака. Той заедно със своя брат Апасий построяват манастира, сам Григорий написва първия устав с който се забранява пребиваването в манастира на гръцки монаси. През годините в него са работили преписвачи, художници, преводачи и др. Като манастира е бил една от първите прочути средновековни школи – Петроциянската. Манастирската библиотека има богата колекция от византийски, старобългарски и грузински книги. Сред тях е и уникалния музикален ръкопис от Византия, който днес е сред съкровищницата на Националния музей. Когато Цар Александър превзема земите на днешен Асеновград през 1331-1371 започва най-големия подем в историята на манастира. С парите от дарения на царя и по заможните българи сградите били обновени и построена черквата „ Свети Архангел Михаил „. През 14 век когато започва османското нашествие манастира е един от малкото които оцелява и запазва ценни ръкописи, икони и църковна утвар. Обновяването на манастира започва майстор Никола някъде към средата на 17 век построявайки новата черква върху основите на първата строена от братята Бакуриани. Построено е южното крило известно с мраморната маса в голямата трапезария, направени са и новите иконописи в черквата, които днес за огромно съжаление няма как да разгледате тъй като впоследствие са покрити с нови. След близо нови два века последва и последното обновяване, когато е построена черквата „ Свети Никола „ – третата манастирска черква намираща се в южния двор на светата обител. Сред най-известните художници изписвали манастирските черкви са Захарий Зограф, Алекси Атанасов, а една чудотворната икона на св. Богородица е била изписана от евангелист Лука. В манастира се намира музей в който има интересни експонати, гроба на последния патриарх от Второто български царство, а в близост се намира костницата която е от най-старите сгради на комплекса. Бачковски манастир „ Успение Богородично „ е действащ мъжки манастир, намира се в близост до село Бачково отстоящо на десетина километра от Асеновград.
Бесарбовския скален манастир "Св. Димитрий Басарбовски"
Името на Бесарабовския манастир произхожда от св. Димитър Бесарабовски. Произходът на манастира датира от 1431 г. Паисий Хилендарски споменава името на Д. Бесарабовски в "История славянобългарска". Той е бил и най-известният обитател на манастира и е живял в с. Бесарабово до края на дните си. Бесарабовският манастир е обновен през 1937 г. от монаха Хрисант. Построен е и параклис, който е унищожен от наводнение пред 1940 г. В последствие Хрисант от дарения успява да изгради 2 килии до църквата. От 1961 г. манастирът е поет от монах Партений, протерей Й. Фичев и др. Днес игумен там е йеромонах Емилиан. В днешно време Басарбовският манастир е единственият действащ скален манастир в България. Преди да влезете в манастира ще минете през озеленен двор, а в края на пътеката има кладенец с лековита вода. През 1956 г. са посторени 2 стаи и пещерна трапезария, които са в подножието на скалите. Слизайки надолу по стъпала се стига до спалнята на св. Димитрий. Там се намира и уникалната скална църква, където се съхранява дърворезбован иконостас от 1941 г., както и икона на светеца. По надолу е пещерата – костница, превърната в музей, където е бил погребан монах Хрисант. Басарбовският манстир се намира на 10 км. от гр. Русе, в близост до село Бесарабово.
Боянски манастир "Св.Панталеймон"
Боянският манастир е изграден през 1259 г. Тогава цар Калоян прави нова двуетежна черква, по-късно превърната манастир при заселването на монасите. В новата църква Боянски майстор изографисва сцени с образите на св. Йоан Рилски, Св. Петка и Св. Неделя. Можете да видите образите на цар Константин-Асен и царица Ирина. Какво представлява самата църква. Тя е разделена на 2 части, първата е малка кръстокуполна сграда, изградена в края на 10-ти век. Втората представлява двуетажна църква-гробница, построена в средата на 13-ти век. Долният й етаж е бил гробница на дарителите, а горният представлява смесен параклис. През 1854 г. са открити Боянският поменик и Боянския полимест от руския професор В. Григорович. Те са запазени до днешно време и са предпоставка за средновековния бит и култура на населението. За съжаление Боянската крепост е разрушена при падането ни под турско робство. Манастирът, макар и западнал, остава непокътнат. В днешно време Боянската църква е превърната в културен паметник и музей. Боянският манастир се намира в София, кв.Бояна, съвсем близо до резиденция Бояна, планината Витоша.
Врачешки манастир " Св. Четиридесет мъченици "
Врачешки манастир „ Свети четиридесет мъченици, намиращ се в близост до едноименното село Врачеш е действащ девически манастир. Две са легендите за това кога е построен, едната е, че манастира е построен по заръка на цар Иван Асен II през далечната 1230г след победата му при Клокотница, втората гласи че светата обител е построена от завърналите се войници от бизките села след битката. Манастира е бил опожаряван през 14 век от турците и възстановен два века след това вече е бил работещ скрипторий. През 17 век е било създадено и килийно училище като има запазени документи и до днес в Националната библиотека. През 18 век при кърджалийските събития монасите били избити, а манастира отново е опожарен и забравен докато Богородица не се е явила на едно бедно овчарчи и му посочва къде се е намирала сградата. Вярващите селяни разкопават и намират останките и стените на старата черква на точното място описано им от него. През 1937 година манастира става девически като е известен с това, че в има запазени мощи на един от четиридесетте мъченици, мощи на св. Харалампий, св.Пантелеймон, св.Димитър Солунски и св.Трифон / известен у нас като покровител на лозарите, обезглавен заради вярата си през 250г при владетеля декий Траян.
Врачешкият манастир е разположен на брега на река Чешковица в Западна Стара планина, под връх Мургаш. Манастирът е близо до село Врачеш, на 7 км от Ботевград и на 60 км от София.
Гложенски манастир "Св. Георги Победоносец"
Построен е от киевския княз Георги Глож, който се заселва в земите на около днешното село Гложене през 13-я век с разрешението на цар Иван Асен II. Името си получава във връзка с иконата "Св. Георги Победоносец", която постоянно изчезвала от манастира, за да бъде намирана след това на близкия хълм. Монасите възприели това като „божи знак” и в края на 14-я век построили там нов манастир. Двата манастира са били свързани с изсечен в скалата тунел, наречен „Просеник”, използван много по-късно от Васил Левски за безопасно измъкване от турски засади. През 18-я век е изграден нов манастир, този път върху труднодостъпен скален терен. В Гложенския манастир са били пазени и преписвани много старинни книги, но понастоящем единственото са оцелели сказанието за манастира и един "Апостол" от 1689 г. През 17-я век е открито манастирско килийно училище, което, заедно с поддържаните метоси в с. Малък Извор и Ловеч, са допринесли за развитие на училищното дело в областта. Манастирът пострадва съществено по време на земетресенията от 1904, 1913 и 1928 година, в резултат на които е разрушена първоначалната църква и е затрупан тунелът „Просеник” (1928 г.). Църква и двуетажни сгради, заградени с двор, обособяват сегашния вид на действащия манастир. Посетителите могат да се запознаят с копие от старинната икона "Св. Георги Победоносец", донесена от княз Георги Глож, едно киевско-печорско евангелие от 1716 г. и редица месецослови, пролози, жития на светии, кондики, както и два бронзови киевски печата. В манастирска килия е учреден музей на Васил Друмев (Митрополит Климент), прекарал в нея 15 месеца от заточението му през 1893 г. Манастирът е на 10 км. от Ябланица, на 16 км. от Тетевен. Намира се в непосредствена близост до с. Гложене и с. Малък извор.
Драгалевски манастир "Св. Богородица Витошка"
Драгалевският манастир е изграден заедно с група манастири, които възникват около София през 14-ти и 15-ти век и се казвали „Софийска Света Гора”. През 1382 г. манастирът е опожарен от турците, като е възстановен през 15-ти век чрез дарение от Радослав Мавър. Манастирът е бил килийно училище, в него са преиздавани редица евангелия, по-известни от които „Драгалевско евангелие” от 1534 г., пренаписано от неизвестен автор. Можете да го видите в Църковния музей в София. В миналото, Драгалевския ванастир е бил активно средище на борбата за освобождение, по времето на игумен Игнатий Рилски и йеромонах Генадий. По настоящем, Драгаленският манастир е съставен от черква и жилищни сгради. Църквата датира от 15-ти век. В нея можете да видите 2 слоя от стенописи. Запазени са откъси от сцените „Юда връща сребърниците”, Обесването на Юда, Съдът на Пилат” и др. Напълно запазени са старозаветните сцени „Жертвоприношението на Авраам”, „Гостоприемството на Авраам” и др. Сводът на източната, северната и южната стени са изобразени от композицията „Страшният съд”. Образите на Богородица и 3-мата военни светци – Св. Георги, Св. Димитър и Св. Меркурий украсяват цялата западна фасада на църквата. Колкото до външната северна стена, от 17-ти век са запазени стенописи на монаси Св. Иван Рилски и Св. Петка Търновска. През 18-ти век е реставриран и позлатен иконостасът на църквата. Тогава е изработен красивия дърворезбения владишки трон. Драгалевския манастир е на 3 км. от кв. Драгалевци, над София, по пътя за х. Алеко, отбивката е вляво на разклона за началната станция на Драгалевския лифт.
Дряновски манастир "Св. Архангел Михаил"
Дряновският манастир е създаден в началото на 13-ти век. В началото е бил на 2 километра от сегашния му вид. В края на 14-ти век е разрушен от турците и впоследствие е изграден отново на друго място, като е наречен „Голям Свети Архангел”. По-късно отново е разрушен и чак към края на 17-ти век е изграден отново. Тук си е останал и до днес. В края на 17-ти век са построени 2 църкви и е имало работещо килийно училище. Тук и направен препис на историята на Паисий. Реставрирането на Дряновският манастир започва кэм средата на 19.ти век от игумен Рафаил. Тогава манастирът се сдобива с 2 църкви и 5 корпуса с над 90 килии и стаи. В Дряновският манастир често са отсядали и живяли за кратко Васил Левски и Георги Измирлиев. В него са се съхранявали в таен склад оръжия и хранителни запаси. Така той се е превърнал в крепостта на поп Харитон и Бачо Киро по времето на Априлското въстание. Все пак след 9 дни турската армия успява да опожари манастира, но скоро след това той отново е възстановен. Издигнат е паметник на загиналите въстаници. В момента Дряновският манастир е действащ манастир. От стария му вид се е съхранил храмът, а от трите купола на църквата се е запазил един. В църквата няма стенописи, можете да видите дупки от куршуми, умишлено оставени, за да ни напомнят за Априлското въстание и героизма на българите. Като подобрения могат да се изтъкнат изградената камбанария и аркирания притвор, построени ва началото на 20-ти век. В близост до църквата се намира игуменарница на 2 етажа, както и стопански двор, южно от църквата. Към западната страна на манастира има сгради с високи етажи, като малка вратичка пресича стената на нисък навес и през дървено мостче се излиза на поляна до рекичка. В манастира можете да видите музейна сбирка, състояща се с находки и експонати от миналите епохи. Тук се съхранява експозицията „Археология и Възраждане” на историческия музей на Дряново. Можете да стигнете до Дряновският манастир като карате по пътя за Велико Търново към Габрово и на 2 километра след гр. Дряново е отбивката за манастира.
Клисурски манастир „Св. Св. Кирил и Методий”
Основан е през 1240 г., под името „Врещецки”. След като бива разрушен от турците през 15-я век остава необитаем до възстановяването му през 1742 г. чрез дарения от клисурци. Отново е разрушен през 1782 г. и пак е възстановен благодарение на монасите и местни родолюбци. Сринат е за пореден път през 1862 г. от башибузуци, които избиват 120 българи, събрали се на празника на светите братя Кирил и Методий. Само 7 години по-късно е възстановен във вид, близък до сегашния, който включва две църкви, жилищни и стопански сгради и собствена ферма. Главната църква представлява кръстокуполна сграда с един купол и високи камбанарии. Иконостасът е дело на майстор Стойчо Фандъков. По иконите са работили известни български живописци през 18-я, 19-я и дори през 20-я век (Господин Желязков и проф. Георги Богданов). В манастира се съхраняват много реликви като стари икони, книги, утвар, мощи на светци. Нов по-малък храм "Св. Никола" допълва манастирската обител, която е със статут на селище. Това позволява ежегодното организиране, съвместно с православни организации, на лагери за деца от цялата страна. Манастирът се слави със своята „жива вода”, извираща от връх „Тодорини кукли”, ниското минерално съдържание на която определя лековития й ефект. Манастирът е на 9 километра от град Берковица, намира се около река Врещица, в подножието на Западна Стара планина.
Килифаревски манастир "Рождество Богородично"
Основан е през 1348 г. с подкрепата на цар Иван Александър от Теодосий Търновски, който става игумен на манастира и го превръща в център на книжовна школа и център на православния исихазъм. В школата са били обучавани патриарх Евтимий, Ромил Видински и бъдещия киевски и московски митрополит Киприан. Разрушен е от турците след падането на Търново през 1393 г. и е възстановен през 15-я век. В края на 16-я век е опожарен и окончателно сринат, тъй като е приютявал оцелели участници във второто търновско въстание. Под това място, на брега на р. Белица, през 1718 г. е построен нов манастир – построена и изографисана е църквата "Рождество Богородично" с два параклиса, посветени на Иван Рилски и Теодосий Търновски, които са запазени при изграждането от майстор Кольо Фичето на сегашната църква "Св. Димитър" (1842 г.). Вътрешното й пространство е оформено във формата на кръст, раменете на който представляват четири каменни колони, държащи църковния купол. Стенописите са типични за началото на 18-я век – в позите и жестовете на персонажите се чувства известна скованост и диспропорционалност. Посетителите могат да видят стария позлатен иконостас от 1843 г., както и ценни икони, между които и известната икона на Иван Рилски с житието му. Освен църквите, манастирският комплекс включва и две двуетажни жилищни сгради, построени във възрожденски стил през 1849 г. През 1950 г. манастирът е трансформиран в женски и понастоящем е действащ. Манастирът "Рождество Богородично" се намира южно от В. Търново. Можете да стигнете до него през Хаимбоазския проход. Отстои на 2 километра от град Килифарево.
Рилски манастир " Св. Иван Рилски "
Най-големия най-почитания манастир в православния свят Рилски манастир „ Св.Иван Рилски „ води началото си от 9 век когато родения в село Скрино Иван Рилски полага началото му. Приел монашеството си в тогавашния Бобошевски манастир той е бил свидетел на величието на държавата при владетеля Цар Симеон, скитал по света и накрая се установил в рила където след основаването на манастира е прекарал и целия си съзнателен живот. През византийското владичество манастира става известен със запазване на българското самоосъзнаване. През 14 век тогавашния местен владетел севастократор Хрельо укрепва комплекса превръщайки го в непристъпна крепост, а няколко години по-късно построява и кулата с бойници носеща и до днес неговото име. В годините на османското владение манастира остава голям книжовен и религиозен център, запазвайки привилегированото си положение за тогавашното време. Връщането на мощите на св Иван Рилски от старата столица Търново възвръща неугасващия дух на българите по онова време. През годините в манастирския комплекс са работели и обучавали много духовници, преводачи и зографи, поддържани са връзки с всички останали православни страни по света. Сред най-ценните реликви запазени и до днес са мощите на св. Иван Рилски и чудотворната икона на Пътеводителката – св.Богородица. В манастирската библиотека може да намерите над 15000 тома с ръкописи, в музея към комплекса има експонати от оръжия, монашески одежди, предмети за богослужение, един от най интересните е първия глобус у нас направен от Неофит рилски по поръчка на манастирското училище. Не пропускайте да разгледате петкуполния храм „ Рождество Богородично „, параклиса в Хрельовата крепост, стенописите направени от Димитър и Захарий Зограф, известния Рафаилов кръст направен изцяло от дърво, чудотворни икони, стенописи и др. В момента манастира е действащ мъжки манастир, паметник на културата и е под закрилата на Юнеско. Рилският манастир е на 47 км. от гр. Дупница, на 84 км. от гр. Кюстендил и на 111 км. от София.
Ивановски манастир "Св. Архангел Михаил"
Първата скалната църква на манастира е изсечена в каньона на река Русенски Лом от монаха Йоаким и неговите ученици през 13-я век и заедно с останалите 20-тина скални църкви в местността образуват сегашния манастирски комплекс "Св. Архангел Михаил". Помещенията – църкви, параклиси и килии – се намират високо над реката и са свързани с пътеки и скални стълби. Девет уникални скални църкви от комплекса са включени в Списъка на световното културно и природно наследство и са под закрилата на ЮНЕСКО. Ктитори на манастира са били царете Иван Асен ІІ (1218-1241), Иван Александър (1331-1371), а цар Георги-Тертер I (1280 – 1292) е завършил там живота си като монах. С основание се счита, че Ивановската обител в Добруджанския район е била българско духовно средище през целия период 10 – 14 век, като в края на периода става център на исихазма. По време на османското владичество постепенно запада, но през 18-я век е отново обект на поклонение. Посетителите могат да видят в храмовете запазена стенна живопис, с характерни за античността мотиви (женски статуи служещи за подпори, колони върху лъвове, маски), както и изрязан надпис на Иво Граматик. Църквата "Света Богородица" е главната в комплекса, който сега е недействащ. Тя е богато изписана с библейски и евангелски сцени и образи ("Тайната вечеря", "Влизането в Йерусалим", "Св. Йоан Кръстител" и други). Ктиторските портрети на царете Иван Асен ІІ и Иван Александър са също запазени. Богато украсен със стенописи е паралкисът "Господев дол", където, в издълбани ниши са изобразени "Благославящият Иисус Христос", и сцените "Успение Богородично", "Възнесение Христово" и "Слизане на Христос в ада". Има и надпис, документиращ мястото, където цар Георги Тертер се е замонашил. В друга църква е изобразен цар Иван Асен II, държащ в ръцете си умален модел на църквата, което е традиционен начин за представяне на ктитори. Библейски сцени в стила на Юстиниановия ренесанс, но през погледа на местните майстори, са други ценни стенописи в църква от комплекса, основана от цар Иван Александър. Ивановският скален манастир е на 12км. в южна посока от град Русе. От село Иваново е отбивката за манастира.
Черепишки манастир Черепишки манастир "Успение Богородично"
Черепишкият манастир кръстен с името "Успение богородично" е създаден през 14 век. Годината, която се приема за съществуването му е 1390.
Няколко пъти е бил опожаряван през годините, а през 17 век е реставриран от св. Пимен Зографски.
В манастира се е пишела българската църковна литература през вековете.
Най-запазена е църквта на манастира. Тя е съхранила вида си от 1612 година. Покрита е от стенописи, които са рисувани от Йонко поп Витанов от Трявна и Васил Илиев от Дебърско. Иконостасите са особено красиви, но недобре поддържани.
Черепишкият манастир се намира на 11 км. от град Мездра и на 25 км от Враца.
Кремиковски манастир „Св. Георги Победоносец”
Основан при царуването на Иван Александър (1331 - 1371), манастирът е напълно разрушен през 1392 г., когато османците завладяват София. Както почти всички манастири с подобна съдба, той получава „нов живот” в края на 15-я век, когато велможата Радивой, под покровителството на софийския митрополит Калевит, възобновява порутената църква "Св. Георги" и я изписва в памет на починалите си Тодор и Драгана. Има ктиторски надпис от 1611 г., с който се съобщава за ново обновяване на църквата, очевидно сериозно пострадала от земетресението през 1503 г. През дългите векове на робство манастирът е важен книжовен и културен център за населението от Софийската област – преписвани са били много богослужебни книги. В него се съхранява част от мощите на мъченически убития Св. Георги Софийски. Бил е сигурно убежище на четници и революционери. Популярността му след Освобождението бързо нараства, след като в него се заселват монахини – бежанки от Малешевско, а Иван Вазов му посвещава прекрасен пътепис. През първото десетилетие на 20-я век се разраства – построена е нова голяма църква "Покров на Пресвета Богородица" и сграда за игуменките. Останалите сгради от комплекса са жилищни помещения, строени през 30-те години на 20-я век и използвани през 50-те години от военните, а монахините (манастирът п това време е бил изцяло женски) са били разпръснати по други манастири. Резултатите от военното „нашествие” са: унищожени от пожар сгради, замазани с вар стенописи, изчезнала библиотека. След напускането на военните част от монахините се връщат и поемат грижата за манастирската обител. Понастоящем Кремиковският манастир преживява своеобразен ренесанс –интензифицира се реставрацията на стенописите в малката църква, завършили през 2003 г. Построени са: нова магерница, чешма с течаща вода и голямо зидано огнище. В двора са поставени дървени маси и пейки. Стабилна дървена врата заменя старата, измазани са много от стените на сградите. Двете църкви са в много добро състояние, дворът впечатлява с разнообразните цвята и зеленината през летния сезон. Манастирът е девически – постоянно действащ. Стенописите в старата църква са правени веднага след построяването й и са тясно свързани с традициите на църковната живопис от българското средновековие. Сред стенописите в предверието (правени през 15-я век) се отличават изображенията на ктитора Радивой и семейството му в момента на поднасяне на дарове на митрополит Калевит и на патрона Свети Георги Победоносец. Сред фреските изпъкват образите на архангел Михаил, Свети Свети Константин и Елена; пресъздадени са и моменти от живота на Богородица и на Свети Георги. Втората църква – "Покров Богородичен" – е внушителен храм с красиви дърворезби и майсторски рисувана икона на "Св. Богородица". В него се съхраняват: евангелие от 1497г., съдържащо 307 листа, написано по поръчка на митрополит Калевит, един триптих от 16-я век и дървен иконостас от 17-я век. Някои от иконите впечатляват особено посетителите: най-старата измежду тях е на "Христос Вседържител" (датираща от 15-я век); на друга икона е изобразен патронът на манастира "Св. Георги на кон, убива змея" (1667 г.). Манастирът е на 3-4 километра от кв. „Кремиковци”, гр. София. Местността е планинска с красива гледка към София, Рила и Витоша.
Кукленски манастир „Св. Св. Козма и Дамян”
Оскъдни данни показват, че е основан в началото на 11-я век, но сигурните сведения за неговата духовна дейност са от края на 17-я век, през който се утвърждава като важно книжовно средище. В него са били подготвени плеяда граматици, краснописци и преписвачи, по известни между които са йеромонасите Ананий и Сидер и Кръстю Граматик. Възникнал е около аязмо с лечебна вода (помагала на психично болни) и е наречен на светите братя Козма и Дамян, прочули се със своите лечителски способности. Ползвал се е с благоразположението на турските власти, поради което оцелява по време на помохамеданчването на българите - родопчани от Чепинско през 1657 г., когато в областта са били сринати напълно голям брой манастири и църкви. В края на 18-я век манастирът попада в ръцете на гръцки монаси, които замазват стенописите и изографисват върху тях свои надписи, като след реставрацията са запазени и двата стенописни слоя. През Възраждането в манастира функционира килийно училище. В старинния си вид са съхранени само западното и части от северното крило. Понастоящем действащият манастирски комплекс включва две църкви, жилищни и стопански сгради и аязмото. Разположен е на три нива, обградени от двор, като килиите на монасите са в най-високата част. Главната църква в манастира е изградена през 15-я век. Тя е кръстовидна, безкуполна сграда с две плитки конхи и два притвора и наподобява кръст. Разширена е в западна посока през 17-18 век, а по-късно е пристроен и нов притвор. На източната стена на притвора са запазени фрагменти от голямата композиция "Страшният съд". Преобладаващия слой стенописи включват цикъла "Сътворението на света" и панорама на светите места на атонската Света гора. Поместени са и сцени от живота на светците-лечители Козма и Дамян. Много ценни ръкописи и книги са били съхранени в библиотеката на манастира. Такъв е сборникът "Кукленски песнивец", преписан и украсен през 1337 г., посветен на цар Иван Александър, който понастоящем е в библиотеката на БАН. Манастирският празник се отбелязва всяка година на Петровден – 29-ти юни, когато чудотворната икона на светците Козма и Дамян се изважда от църквата за поклонение. Кукленският манастир е на 15 км. от град Пловдив, на около 3 км. от село Куклен в покрайнините на Западните Родопи
Струпецки манастир " Свети пророк Илия "
В манастирски документ е записано, че при завладяването на България от османците Струпецки манастир „ Свети пророк Илия „ известен и като Тържишки бил разрушен. Бил наречен така защото наблизо имало пазар / тържище / където хората от близките села продавали стоката си. Старата черква „ Свети Николай чудотворец „ обаче била възстановена отново в края на 16 век. Стените и сводът били богато изписани от все още неизвестен майстор, а в дебелите и стени нарочно били оставени кухини за по добра акустика. През годините манастира бил изоставен и запуснат докато през 1824-1825 година хаджи Димитраки жител от Врачанско открил изоставената манастирска черква. Наел работници които тайно да препокрият покрива на превърнатата в конюшня сграда и с много усилия и перипетии три години по късно получил официално разрешение от турските власти за възстановяването на манастира и светата обител. През 1851-1857 година били построени и триетажните жилища от майстора Ватьо. През годините в манастира са отсядали Васил Левски и Никола Обретенов, а книжовника Дамаскин Хилендарец е живял и творил в продължение на няколко години. Манастира е преживял три пожара, като най големия от тях през недалечната 1972 година е унищожил по-голямата част от жилищната сграда, включително и тази в която е отсядал дякона Левски. Последно възстановен през 1991 година манастир „ Св. Пророк Илия „ е действащ мъжки манастир и паметник на културата. Струпецкият манастир се намира в Искърското дефиле, близо до село Струпец, на 20 км от гр. Мездра и на 35 км от гр. Враца.
Троянски манастир " Успение Богородично "
Легендата за това кога е основан Троянския манастир „ Успение богородично „ остава забулена в тайна и до днес. Единственото което се знае е описано в летопис от 1835 година и гласи – много, много години след падането на царството дойде един монах със своя ученик, българин, незнайно от кои земи и от къде, засели с в планинската пустош и ... Друг монах някъде около 1601 година замръква на път за Влашко носел копие от чудотворната икона на св. Богородица Троеручица. Легендите разказват как на следващия ден при заминаването си той на няколко пъти падал от коня, докато разбрал че това е божи знак и оставил иконата там. Така след разнасяне на славата и заприиждали монаси и поклонници които построили килии , църквата „ Рождество Богородично „ и се появил Троянския манастир. През втората половина на 18 век тогавашния манастирски наместник Христофор за почва първите по-големи строежи идигайки сгради и нправил първия водопровод. През следващите години продължава разрастването и разширяването на манастира, била построена нова каменна църква с трикуполен свод. Тук са работили и творили много известни книжовници като Калиний, Манасий, Йосиф соколски и др. И бил създаден троянския дамаскин. В манастира са отсядали велики българи като Левски основавайки таен революционен комитет чийто председател става игумена на манастира, а през Априлското възстание Панайот Волов и Тома Христов организират военен щаб. През 18 век е открито килийното училище в което са учили над 100 деца от близките села. Посещавайки манастира не пропускайте да разгледате пет етажната кула със звънарница в близост до западните жилищни крила, иконописите и автопортрета на Захари Зограф в църквата, купола с 12 прозорци на църквата „ Успение на Пресвета Богородица „ , изписаните слон и лъв върху североизточното крила символи на силата и търпението на българския народ, иконостасите от дърворезба в главната църква.
Троянският манастир се намира в подножието на Троянския балкан до река Черни Осъм. Недалеч от с. Орешак, на 10 км. от Троян.
Добавить в:
В Мой Мир
Сообщение отредактировал |
| |
| |
