[ Новые сообщения · Участники · Правила форума · Поиск · RSS ]
  • Страница 1 из 1
  • 1
Форум с.Парканы » Форум сайта Парканы. » Болгария и все что с ней связано. » Уроки Болгарского языка. (Урок 6) (Уроки Болгарского языка.)
Уроки Болгарского языка. (Урок 6)
parcanecДата: Воскресенье, 25.10.2009, 19:15 | Сообщение # 1
Болгарский язык. Урок №6. Пересказ. Числительные.

В этом уроке мы выучим:
1) понятие пересказа и принципы его образования
2) пересказывательное наклонение аориста, имперфекта (т.е. две главные формы пересказа), пересказ настоящего времени
3) количественные числительные и счетную форму существительных


6.1. Пересказывательное наклонение (преисказното наклонение)

Пересказ - специфическая черта болгарского языка. Из всех других литературных славянских языков он представлен также в македонском, но там он находится на стадии формирования: старые формы перфекта "сум видел" вытесняются новыми "имам видено" и переосмысливаются в пересказ.

Пересказывательное наклонение представлено в болгарском языке во всех временах, но в силу специфики самой концепции пересказа чаще всего используются аорист и имперфект пересказа.

Пересказывательное наклонение употребляется для передачи:
1) чужого высказывания в непрямой речи, когда говорящий хочет снять с себя ответственность за достоверность информации: Ната́ша ми е ка́зала че то́й те тъ́рсел (наст. время) - Наташа мне сказала, что он тебя ищет (но я не уверен, так ли это);
2) действия, свидетелем которого говорящий не был и потому не уверен, что произошло на самом деле и как: бо́ят на Ши́пка би́л мно́го жесто́к - бой на горе Шипка был очень жестоким.

Пересказ употребляется, когда говорят об исторических событиях, свидетелем которых говорящий попросту не мог быть. В таком случае употребление пересказывательных форм указывает на то, что говорящий не навязывает рассказываемые им факты как абсолютно достоверные (в таком случае употребляется изъявительное наклонение).

Очень часто пересказ встречается в сказках, легендах, анекдотах: ... те́ живе́ли в схлу́пена земля́нка це́ли три́десет и три́ годи́ни... - ... они жили в избушке целых тридцать три года ... ("Сказка о рыбаке и рыбке", А. Пушкин). В больших художественных произведениях автор выступает обычно "всевидящим оком", отчего повествование ведется в изъявительном наклонении (кроме, конечно, диалогов персонажей, где часто встречается пересказ).

6.2. Аорист, имперфект и настоящее время (минало свършено, минало несвършено и сегашно време на преисказното наклонение)

6.2.1. Аорист

Аорист пересказа образуется с помощью настоящего времени вспомогательного глагола "съм" и аористного причастия на "-л". Таким образом, аорист пересказа совпадает с перфектом индикатива. ЕДИНСТВЕННЫМ отличием является то, что вспомогательный глагол "съм" ОПУСКАЕТСЯ в 3м лице единтсвенного и множественного чисел:

а́з съм пи́сал(а)
ти́ си писал(а)
то́й пи́сал (ср. перфект "той е писал")
тя́ пи́сала
то́ пи́сало
ни́е сме пи́сали
ви́е сте пи́сали
те́ пи́сали

Поскольку пересказывательное наклонение в большинстве случаев употребляется в 3м лице, конфузы возникают очень редко. Кроме того, контекст помогает установить, какое это время и, следовательно, какое это наклонение. Помню свою недавнюю ошибку. Приведу ее как яркий пример. Общался в инете с болгарином. И пишу ему: "Благодаря ти много че си ми помогнал". Не помню, почему я решил всунуть туда перфект, оказалось, что по смыслу он туда в болгарском при всем моем желании не подходит. Мой собеседник удивился: "ама наистина ти помогнах! - но я же тебе действительно помог!" Оказалось, что он подумал, что мое выражение "... си помогнал ...", - это пересказ аориста и что я саркастически говорю "... что ты ЯКОБЫ мне помог". Вот так... Я хотел перфектом подчеркнуть важность его действия, а воспринято было все это дело как пересказ и некрасивый сарказм с моей стороны.

Итак, пересказывательные формы аориста имеют то же временное значение, что и формы аориста в индикативе, только указывает на то, что:
1) говорящий не был свидетелем события, поэтому снимает с себя ответсвенность за достоверность факта: по думите на моята майка, те празнували Нова Година цяла нощ - по словам моей мамы, они празновали Новый год всю ночь;
2) говорящий подчеркивает, что на самом ситуация отличается от того, как ее воспринимает слушатель или какое-то третье лицо. В русском языке в таком случае фигурируют наречия типа "якобы", "дескать" и т.д.: не харе́сва мо́я и́збор: то́й нали́ избра́л на́й-краси́вата елха́, а а́з съм ку́пил съвсе́м обикнове́на - ему не нравится мой выбор: он, дескать, выбрал самую красивую ёлку, а я купил совсем обикновенную.

6.2.2. Имперфект и настоящее время пересказа

Имперфект пересказа образуется с помощью настоящего времени вспомогательного глагола "съм" и имперфектного причастия на "-л". Вспомогательный глагол "съм" ОПУСКАЕТСЯ в 3м лице единтсвенного и множественного чисел, как и в аористе.

Внимание: настоящее время пересказа ВСЕГДА СОВПАДАЕТ с имперфектом пересказа!

а́з съм пи́шел(а)
ти́ си пи́шел(а)
то́й пи́шел
тя́ пи́шела
то́ пи́шело
ни́е сме пи́шели
ви́е сте пи́шели
те́ пи́шели

Временное значение данной глагольной формы - настоящее время или имперфект. Тем не менее, как и в аористе, говорящей вселяет нотку сомнения в достоверность того, что дейтсвие действительно происходило (происходит): ка́зват че а́з съ́м гово́рел на чи́ст и краси́в англи́йски - говорят, что я говорю на чистом и красивом английском.

6.3. Количественные числительные (бройните числителни). Счетная форма имен существительных (бройната форма на съществителни имена)

0 - ну́ла
1 - еди́н (м.р.), една́ (ж.р.), едно́ (ср.р), едни́ (мн.ч.)
2 - два (м.р.), две (ж.р., ср.р.)
3 - три
4 - че́тири
5 - пет
6 - шест
7 - се́дем
8 - о́сем
9 - де́вет
10 - де́сет
11 - едина́йсет (едина́десет)
12 - двана́йсет (двана́десет)
...
20 - два́десет (два́йсет)
21 - два́десет и едно́
...
30 - три́десет (три́йсет)
...
100 - сто
101 - сто́ и едно́
...
123 - сто́ два́йсет и три́
...
200 - две́сте (две́ста)
300 - три́ста
400 - че́тиристотин
500 - пе́тстотин
...
1000 - хиля́да
...
1000000 - еди́н милио́н

1 522 384 - еди́н милио́н пе́тстотин два́йсет и две́́ хиля́ди три́ста о́семдесет и че́тири

6.3.1. Членная форма числительных

еди́н - еди́ния(т); една́ - една́та; едно́ - едно́то

Числительные на "-а" получают "-та":

два - два́та; три́ста - три́стата

Числительные на "-е -и -о" и на согласную получают "-те́" (у слов "2" и "3" ударение неподвижно):

две - две́те; три - три́те; сто - стоте́; пет - петте́

6.3.2. Лично-мужская форма числительных

Числительные от 2 до 6, а также все составные, оканчивающиеся на "2, 3, 4, 5, 6" имею специальную форму, которая называется лично-мужской формой:

два - два́ма
три - три́ма
че́тири - четири́ма
пет - пети́ма
шест - шести́ма

Членная форма на "-та": два́ма - два́мата.

Об употреблении - см. раздел 6.3.4.

6.3.3. Счетная форма существительных

Для того, чтобы перейти к согласованию существительных, следующих за числительными, нужно познакомиться со счетной формой имен существительных. Счетная форма образуется только (!) от имен существительных мужского рода, называющих предметы и животных (не лица!). Она происходит от старой формы именительного падежа двойственного числа, потому, как и в русском языке, имеет окончание "-а / -я":

уче́бник - (два́) уче́бника
час - (три́) ча́са
оре́л - (че́тири) оре́ла
кон - (три́) ко́ня
кей - (пе́т) ке́я

Ударение неподвижно! Чередований, выпадений гласных и прочих изменений нет: теа́тър - (два́) теа́търа

Исключения: ме́тър - два́ ме́тра; ли́тър - три́ ли́тра; път (раз) - два́ пъ́ти; ден - два́ де́на (дни́); чове́к - ду́ши.

6.3.4. Согласование существительных с числительными

С числительным "1" употребляется единственное число: един́ мона́х; една́ душа́; едно́ сърце́.

Составные существительные на "1" требуют на выбор либо единственное число, либо:
1) счетную форму сущ. мужского рода, не обозначающих лиц: два́йсет и еди́н уче́бник / уче́бника;
2) множественное число сущ. женского и среднего рода, а также тех сущ. мужского рода, которые обозначают лиц: два́йсет и една́ кни́га / кни́ги; два́йсет и едно́ писмо́ / писма́; два́йсет и еди́н учи́тел / учи́тели;

Остальные числительные требуют:
1) счетную форму сущ. мужского рода, не обозначающих лиц: два́ уче́бника; де́вет бро́я (девять чисел);
2) множ. число сущ. мужского рода, обозначающих лиц, при этом при возможности числительно стоит в лично-мужской форме: два́мата учи́тели изля́зоха от учи́телската ста́я;
3) множественное число сущ. женского и среднего рода: сто́ жени́; две́сте писма́.

Слова "то́лкова, ко́лко, ня́колко" также требуют счетную форму существительных!!!

Внимание: когда говорят о времени по часам, то счетная форма "часа" имеет ударение на последнем слоге: [чъ`съ]. То есть: at four o'clock - в че́́тири часа́; for four hours - че́тири ча́са.

6.4. Еще раз о ятевой перегласовке

Ятевая перегласовка осуществляется иногда не по правилам, а иногда ее нет в тех случаях, когда она должна бы была иметь место:

вися́щ - вися́щи
бля́скам - бле́сна
хля́б - хле́бна
я́ма - я́ми

Об этом можно прочесть вот тут: http://liternet.bg/publish5/ghristozova/iat.htm
(сорри, копипастить, переводить и форматировать очень долго)

Добавлю к тому формы аориста типа "зна́ях", когда должно быть "зна́ех" по правилам перегласовки. Даже викисловарь говорит "зна́ех".

Хочу обратить ваше внимание на два момента:
1) поскольку в западной Болгарии говорят только "е" на месте старого ятя, очень часто (в том числе и в письменном языке) вы будете сталкиваться с формами "броех, летех, стоех" и т.д.. Поэтому глагольные формы, которые основываются на имперфекте или аористе (если в них этимологически был "ять") будут значительно отличаться в речи болгар из разных регионов. Даже "Уикиречник" (http://bg.wiktionary.com) колеблется: "сечал ~ сечел (сёк, рубил), стоял - стоел". Если вы ошибетесь в одной из таких спорных форм - не страшно. Даже строгая литературная норма часто разрешает обе формы;
2) в поэзии ради рифмы старый "ять" свободно заменяют на "я" или "е".

6.5. Текст

Приведу класический текст с пересказом - небольшую болгарскую сказку о неработящей девушке Богданке

Задание: найдите в тексте глагол совершенного вида, употребленный в имперфекте пересказа.

"Който не работи - не трябва да яде"

Растя́ла в едно́ бъ́лгарско село́ ху́бава мома́ Богда́нка. Тя́ била́ еди́нствената ще́рка на баща́ и ма́йка си и не била́ нау́чена да рабо́ти. По́чнали да и́дват да я и́скат за снаха́. Ма́йка й на вси́чки ка́звала:
- На́шата Богда́нка не е́ нау́чена да рабо́ти...
Щом чу́ели това́, вси́чки си оти́вали.
Веднъ́ж дошъ́л еди́н ста́рец и ка́зал:
- Чу́х, че и́мате ху́бава дево́йка. Дойдо́х да я взе́ма за снаха́.
И на не́го ма́йката отгово́рила:
- На́шата ще́рка ни́що не зна́е да рабо́ти!
- Ни́що - ре́къл ста́рецът - У на́с ни́кой ни́кого не ка́ра да рабо́ти. Ко́йто не и́ска да рабо́ти - така́ си седи́.
След една́ се́дмица напра́вили сва́тбата.
На дру́гия де́н след сва́тбата вси́чки ста́нали и се залови́ли за ра́бота. Са́мо Богда́нка седя́ла и ни́що не пра́вела.
Събра́ли се за обя́д. Се́днали на трапе́зата. Богда́нка седя́ла настрана́ и ча́кала да я пока́нят. Дру́гите снахи́ доне́сли я́денето, сложи́ли пред све́къра голя́ма пи́та хля́б. То́й разчу́пил пи́тата на то́лкова парче́та, ко́лкото ду́ши били́ на трапе́зата.
- А на Богда́нка? - попи́тала свекъ́рвата.
- Тя́ не е́ гла́дна - отгово́рил све́кърът. - Кога́то чове́к не рабо́ти, не огладня́ва.
След обя́да вси́чки па́к запо́чнали да рабо́тят. Богда́нка седя́ла и не рабо́тела.
Вечерта́ све́кърът па́к разчу́пил пи́тата на то́лкова парче́та, ко́лкото ду́ши били́ на трапе́зата.
- А на Богда́нка? - ре́кла свекъ́рвата.
- Тя́ не е гла́дна - отно́во ка́зал све́кърът. - Ко́йто не рабо́ти - не му тря́бва да яде́.
Вече́ряли, поприка́звали ко́й какво́ ще рабо́ти на дру́гия де́н, ле́гнали и ско́ро заспа́ли.
Ле́гнала и Богда́нка, но не могла́ да заспи́. Едва́ доча́кала да се съ́мне. Ста́нала ти́хичко, изми́ла си очи́те, поме́ла дво́ра, издои́ла кра́вата.
Ста́нали и дру́гите. Виде́ли какво́ напра́вила Богда́нка и се усми́хнали.
На обя́д Богда́нка сложи́ла трапе́зата и се́днала напре́д със вси́чки. Све́кърът разчу́пил пи́тата, пода́л на́й-голя́мото парче́ на Богда́нка и ре́къл.
- Ти́, Богда́нке, дне́с рабо́ти на́й-мно́го от вси́чки. Е́то и на те́бе от пи́тата.
Изми́нали две́ се́дмици. Богда́нка по ця́л де́н рабо́тела.
На тре́тата се́дмица дошли́ на го́сти ма́йка й и баща́ й. Вси́чки изле́зли да ги посре́щнат. Богда́нка изти́чала на́й-напре́д, отво́рила по́ртите и изви́кала:
- Ма́мо, та́те, сли́зайте от кола́та и се зала́вяйте за ра́бота! Ту́к не е́ ка́то у на́с... Ту́к, ко́йто не рабо́ти, не му да́ват да яде́.

Словарик:

раста́ - расти
ху́бав - хороший, красивый, ладный
мома́ - девушка
дъщеря́, ще́рка - дочь
(за)по́чвам, (за)по́чна - начинать, начать
снаха́ - невестка
щом - как только; раз, если
оти́вам си - уходить
веднъ́ж - однажды
взе́мам, взе́ма - брать, взять
не зна́я да ... - не уметь ...
река́ - сказать
ка́рам - 1) заставлять 2) водить (машину)
така́ - так
така́ си седи́ - просто так (себе) сидит
друг - другой
зала́вям се, заловя́ се за - 1) браться (приниматься), взяться (приняться) за
зала́вям, заловя́ - брать, взять в плен
съби́рам се, събера́ се - собираться, собраться
ся́дам, се́дна - садиться, сесть
трапе́за - накрытый стол
настрана́ - в стороне
ча́кам - ждать
дона́сям, донеса́ - приносить, принести
я́дене - еда
сла́гам, сложа́ (-и́ш) - класть, положить
све́кър, свекъ́рва - свёкр. свекровь
голя́м - большой
пи́та - лепешка
чу́пя, разчу́пя - ломать, разломать
парче́ - кусок
гла́ден - голодный
огладня́ва, огладне́я - проголодаться
па́к - опять
вече́рям - ужинать, поужинать
прика́звам - говорить, беседовать
ля́гам, ле́гна - ложиться, лечь
заспи́вам, заспя́ - засыпать, заснуть
съ́мвам се, съ́мна се - рассветать, рассвести
ти́хичко - тихонько
о́ко (множ. очи́) - глаз
мета́ - мести
доя́ - доить
кра́ва - корова
сложа́ трапе́зата - накрыть на стол
напре́д - вперед
е́то - вот
е́то и на т́ебе парче́! - вот и тебе кусок!
измина́вам, изми́на - проходить, пройти (о времени)
тре́ти - третий
ти́чам, изти́чам - бежать, выбежать
по́рта - ворота (в болг. в ед. и множ. числе!)
та́те! - папа!
кола́ - машина, повозка, телега

6.6. Упражнения

А. Образуйте 3е лицо ед. и множ. числа аориста и имперфекта пересказывательного наклонения от следующих глаголов

до́йда, мета́, седя́, летя́, и́мам, ви́дя, звъня́, броя́, ви́кам, вля́за, отли́там, раста́, и́двам, пи́ша, чета́, пека́, сека́ (корневой гласный из ятя), ре́жа (-еш), пла́ча (-еш), сложа́ (-иш), къ́пя (-еш), чу́пя, пи́я, люле́я, чу́я, зна́я, спра

Б. Переведите на болгарский

1. Говорят, что ты хорошо говоришь по-болгарски.
2. Моей маме не нравится, как я вымыл пол. Будто бы она все делает идеально!
3. Приехавшая с юга (ю́г, м.р.) Наташа была очень довольна.
4. Богданка ничего не делала весь день.
5. Мама сказала, что Богданка ничего не делала весь день.
6. Страрые славянские племена жили на этой територии.
7. Отец сказал, что у нее проблемы (пробле́м, м.р.).
8. На столе лежат (лежа́) семь учебников.
9. У нее два брата.
10. По небу летела 21 утка (па́тица).
11. Мария сказала, что у Христо есть пять учебников шведского языка.
12. Пять братьев пустились в путь (тръ́гна).
13. ... и вытащил (извадя́) старик из моря рыбку...
14. Она, говорят, все ему рассказала.
15. Два орла медленно (ба́вно) летели над полем.
16. Я слышал, твоя дочь беременна (бре́менна).
17. ... Богданка работала целый день ...
18. ... девушка шла (вървя́) через поле и несла корзинку (кош) ...

В. Перескажите анекдот в пересказе

Еди́н чуждене́ц попа́дна в голя́ма ава́рия в Га́брово. В бо́лницата тря́бваше му прели́ване на кръ́в. Еди́н га́бровец се съгласи́ да даде́ сво́йта кръ́в на уми́ращия чове́к. Ка́то се почу́вствува по́-добре́, чуждене́цът ще́дро заплати́ на га́бровеца. След вто́рия пъ́т благодарността́ му бе́ше по́-уме́рена. След тре́тия пъ́т не да́де на га́бровеца ни́що - в жи́лите му ве́че тече́ше га́бровска кръ́в.

6.7. Песня

Послушайте одну из лучших песен Лили Ивановой - "По жицата". Обратите внимания на формы пересказа и употребления л-овых причастий в качестве определений.

http://www.vbox7.com/play:da37c218

Едно́ моми́че, мо́же би, уми́ра.
Едно́ моми́че, мо́же би, съм а́з.
Сред ни́вите на До́бруджа се спи́ра
приве́дено като пшени́чен кла́с.

По жи́цата, от пти́ци натежа́ла
то́ тъ́рси в си́ния небе́сен сво́д
она́зи, чу́дна ля́стовица бя́ла,
коя́то ка́зват - но́села живо́т.

Ля́стовице мо́я, мо́я бя́ла пти́ца!
А́з те ча́кам все́ки де́н.
Ти́ кога́ ще спре́ш на та́зи жи́ца?
Ти́ кога́ ще прелети́ш над ме́н?

Едно́ моми́че, мо́же би, за сбо́гом
Разма́хва в здра́ча сво́я ша́л черве́н.
А ма́ковете ше́пнат: ко́лко мно́го
моми́чето прили́чало на ме́н!

И към света́ ръце́ простря́ло,
то тръ́гва със наде́жда и тъга́
Да тъ́рси та́зи ля́стовица бя́ла –
неви́ждана от ни́кой до сега́.

Ля́стовице мо́я, мо́я бя́ла пти́ца!
А́з те ча́кам все́ки де́н.
Ти́ кога́ ще спре́ш на та́зи жи́ца?
Ти́ кога́ ще прелети́ш над ме́н?

Комментарии:

мо́же би - может быть
уми́рам, умра́ - умирать, умереть
сред - среди
Добруджа - местность, дельта Дуная. Сев. Добруджа принадлежит Румынии, южная - Болгарии
спи́рам се, спра - останавливаться, остановиться
приве́ждам, приведа́ - наклонять, наклонить
клас - колос
по - по, посредством
жи́ца - провод
тежа́ (-иш) - весить
чу́ден - странный, чудесный, удивительный
ля́стовица - ласточка
бя́л - белый
но́ся, донеса́ - нести (носить), принести
все́ки (вся́ка, вся́ко) - каждый
за сбо́гом - на прощание
разма́хвам - размахивать
здрач - сумерки
шал - шарф
черве́н - красный
ше́пна - шептать
прили́чам - походить, быть похожим
към - к
прости́рам, простра́ - простирать
тръ́гвам, тръ́гна - пускаться, пуститься в путь
тъга́ - грусть

Прикрепления:
Добавить в:






Сообщение отредактировал
[ (MD) ]
Форум с.Парканы » Форум сайта Парканы. » Болгария и все что с ней связано. » Уроки Болгарского языка. (Урок 6) (Уроки Болгарского языка.)
  • Страница 1 из 1
  • 1
Поиск:



Чтобы добавить сообщение, необходимо авторизоваться.
© 2013 | | Карта сайта
Перевести: